COVID-19 – стрес тест за майките!

Е, мили дами, ето ни отново в епицентъра на събитията. Бих казала, че сме свикнали. Чисто житейски ни е отредено да превключваме автоматично от един режим в друг. От това да се настроим и да станем майки, после някак си да съумеем да се дистанцираме от работата, за да превключим в режим за отглеждане на дете. След това от само себе си да успеем да се върнем на работа, сякаш изобщо не сме прекъсвали, като се опитаме да въведем организация по полагане на грижи за все още малкото ни отроче.

Е, сега обаче, тотално ни се обърка програмата. Сякаш изведнъж се оказахме и ние на „първа линия” в битката с този невидим враг, превзел делника ни като „демон”, който „следи” буквално всяка наша крачка. И отново възникна необходимостта, да се пренастроим в режим, само дето и времето, и същността му са с доста неизвестни и непрекъснато променящи се величини.

За разлика от друг път, сега отсъствието ни от работа не е регламентирано. Едно е сигурно „по добре е да си останем вкъщи”, ама как да стане това? Аз лично нямам идея… Освен, че трябва да се измисли правно и чисто технически, то се явява и абсолютна предпоставка в случаите, когато се налага да полагаш грижи за децата си. Сега по подразбиране те са вкъщи, защото училищата и детските градини не работят, така че и да иска работодателят да ви задържи на намалено работно време, пак няма как стане. Да не говорим и за опцията с дистанционна работа, която по ред причини в момента се явява не по-малко трудно осъществима. Ако сте в позиция на неплатен отпуск, без значение дали постоянен или временен, вие сте лишени от доходи за неопределено време и това е една доста „добра” основа за начало на вашето все по-засилващо се безпокойство.

Та вие сте вкъщи, за да гледате децата и да изпълните заръката, да си стоите у дома! Дотук – добре. А какво се случва вкъщи? Ще ви кажа: пълна и тотална лудница! Аз лично имам три деца, в три различни възрастови групи. Двама ученика и мъник на прага на предучилищната подготовка. И, за да е още по- интересно, ще добавя, че най- големият е седмокласник. Чудно, чудо!

Прекрасни са инициативите за дистанционно обучение. Но за разлика от учебната дейност, която се случва в училищата, тази макар и наглед прималиво удобна, е истинско предизвикателство. Като се започне от блокажите на сайтовете за регистрация, премине се през виртуалната класна стая, в която говорят тридесет деца наведнъж  и се стигне до Viber на телефона, който на втория ден се задръсти от фрапантните 600+ съобщения. Защото, както знаем: „Децата нямат спирачки!”. Те искат да си говорят, да си пращат картинки, включително и направени от тях по време на изолацията шедьоври, като рисунки и играчки.

Предполагам, не във всеки дом децата имат самостоятелни стаи, в които да се отделят, за да работят и ползват обща детска. Същото се отнася  и за техническия ресурс – телевизор, на който единият да следи уроците, телефон за всеки и компютър, които могат да се окажат липсващи в нужните мащаби, дори и за нашето свръхматериално, консуматорско общество. Да не забравяме и за родителите, които са успели да избегнат покупката на таблет и собствен телевизор, в стремежа да съхранят любознателността на детето си, а сега изведнъж се изправят пред необходимостта да попрявят тази „грешка”. Или тези, работещи от къщи, принудени да делят източника си на доходи с детето, което го ползва за проследяване на уроците, от определените за целта виртуални платформи.

Ако всичко с учебния процес е наред и вие, майки, сте създали нужната организация, все пак остават още един, два въпроса за дискутиране. Например, притеснението на вашите дистанционни ученици, че не са разбрали домашната, не са успели да направят упражненията или са пропуснали да изпратят свършените задачи в определения  за това час от госпожите. Да не забравяме и малките деца. Те „скачат на главата” на един или друг, дърпат ви за излизане или обратното – вие се чудите какво да им предложите, само и само да не пречат.

Мммда… Забавно е! За капак от вас се очаква да работите като стол за хранене през целия ден. Закуски, обяди, вечери, междинни похапвания и съпруг, който също, поради обстоятелствата, се прибира за обяд. И преди готвенето може да е било досадно, но сега си е истинско предизвикателство. Да не говорим и за сдобиването с продукти, което е подложено на изпитание с чакане на дълги, тегави опашки, с не по-малко изнервени люде.

Това „пренаселване” вкъщи, налага и поддръжка на жилището да е в пъти по- голяма от обичайната. Да включим и режима за дезинфекция, който трябва да спазвате и добавим прането, забърсването на повърхностите и прахосмукачката, които се случват някак между другото във водовъртежа на всичко останало.

И „най-отгоре”, са вашите възрастни родители, които ви звънят притеснени с всевъзможни новини, изтъкани от всевъзможни страхове, глухи за вашето „уморих се”. Защото сега, тревожността е сковала иначе рационалната им мисъл и те се превръщат едва ли не в деца, които трябва да бъдат утешавани и успокоявани.

Да ви кажа, и аз в началото се забавлявах с вицовете, че COVID-19 е измислен от жените, защото сериалите вървят, а мачовете не. Но вече не ми е смешно.

Просто ставам и се моля, ние дамите благополучно да преминем и през този стрес тест, в който едновременно са заложени на карта здравето, материалното ни оцеляване и социалните контакти, за да можем да си позволим неговата цена!

Автор: Даниела Микова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *