Заболяване на щитовидната жлеза – изследвания, профилактика, лечение

В настоящата статия ще разговаряме за проблемите с щитовидната жлеза. Наричано още Тиреоидит на Хашимото или Болест на Хашимото, това автоимунно органоспецифично заболяване често остава със незабележими симптоми, но крие рискове за функцията на редица органи и дори е една от причините за невъзможност за забременяване и проблемна бременност. За самото естество на тези състояния и за захарния диабет ще ни обясни повече д-р Ивайло Лефтеров – специалист ендокринолог с над 25 години опит в извършването на ехография, диагностиката и лечението на заболявания на щитовидната жлеза, остеопороза, нарушения в калциево-фосфорната обмяна, хипофизни и надбъбречни заболявания и диабет. Понастоящем д-р Ивайло Лефтеров е началник отделение в V МБАЛ в столицата и е част от екипа специалисти на МЦ „Хера“ – София.

Много хора имат заболявания на щитовидната жлеза, симптомите на които обаче остават незабелязани. При появата на какви неразположения трябва да си направим изследвания? И с кои да започнем?

Основните симптоми на заболяването се припокриват с редица други заболявания. Неслучайно казваме, че щитовидната жлеза е велик имитатор. 

Най-често имаме промяна в поведението, понякога – депресии, рязка смяна на настроението, отпадналост, лесна умора, покачване на телесното тегло, обилно потене, суха кожа. В по-напреднали статии започва подуване около очите и подуване на крайниците. 

Други характерни симптоми са сърцебиене, косопад, лющеща се кожа, сънливост, понижено чувство на студ. 

При наличието на такива оплаквания се започва с изследване нивата на хормоните TSH, FT4 и антитела TAT и MAT, но те се препоръчват и за профилактика.

Пролетта е свързана с пролетна умора. Може ли тя да бъде индикация за проблеми с щитовидната жлеза? 

През пролетта обикновено говорим за „безобидна“ сезонна умора, дължаща се на недостиг на редица витамини.

Няма някакви данни за обостряне на проблемите с щитовидната жлеза в този период на годината, но ако симптомите на отпадналост се задържат по-дълго време, уместно е да изследваме хормоните, които споменахме.

Най-често срещаните заболявания на жлезата възникват при повишена или понижена функция. Има ли категорични симптоми, които могат да дадат сигнал, че имаме проблем?

При повишена функция основните симптоми са изразено сърцебиене, обилно потене предимно нощно време, непоносимост към топлина, редукция на тегло, раздразнителност, треперене на крайниците. 

При понижена функция може да наблюдаваме апатия, трудна концентрация, нарушения в паметта. Много суха и лющеща се кожа и отоци около очите и долните крайници.

Освен от стрес, от какво още зависи появата на заболяване на щитовидната жлеза? Може ли да бъде обвързано с начина на хранене или околната среда? Или пък да се предаде генетично?

Заболяването представлява автоимунен процес на щитовидната жлеза. Най-често се отключва от някакъв остър стрес. Участие взимат и различни инфекциозни агенти, някои вируси и бактерии и разбира се, не на последно място – генетичната предразположеност.

Според статистиката, 12-15% от жените и 2-3% от мъжете страдат от Хашимото. Как може да се третира?

Всъщност при повечето пациенти заболяването се характеризира с нормална функция на щитовидната жлеза. В 20-30% имаме понижена функция на жлезата и т.нар. „хипотиреоидизъм“. В по-малък процент (до 4-5%) имаме повишена функция на щитовидната жлеза: „хипертиреоидизъм“.

Лечение, когато жлезата функционира нормално, обикновено не се налага. Задължително е периодично наблюдение и два пъти годишно да се изследват хормони TSH, FT4 и антитела TAT и MAT.

Когато е налице хипотиреоидизъм, се налага заместване с хормон Т4 и левотироксин, а лечението при повишена функция е със специфични медикаменти. Те се наричат  Тиреостатици и се приемат за кратък период от време от 3-6 месеца. В по-напреднал стадий много често повишената функция преминава в понижена.

Колко често трябва да се прави профилактичен преглед при ендокринолог с цел превенция от заболявания на щитовидната жлеза? 

Пациентите трябва да проследяват своя статус два пъти годишно на 6 месеца посредством кръвни изследвания и веднъж в годината се препоръчва ехографско изследване.

Как влияе на останалите органи и системи всяко едно заболяване на щитовидната жлеза? Твърде крайно ли е да се каже, че това е „присъда“ за цял живот и можем ли да живеем с него при „облекчен режим“?

Не, не можем да кажем, че заболяванията на щитовидната жлеза са присъда за цял живот. По отношение на храненето също не се налага специфична диета. Следва единствено да се избягват йод съдържащи храни и медикаменти, както и някои имуномодулатори.

Ако не са добре контролирани, тези заболявания могат да окажат ефект върху редица органи и системи, най-вече върху сърдечно съдовата система, мозъка и костната система.

Но ако състоянието на пациента се наблюдава периодично и има съпътстващ прием на медикаментозни средства, няма да съществува никакъв риск по отношение на други функции на тялото.

Всъщност често една от причините за невъзможност за забременяване или проблемна бременност е именно щитовидната жлеза, но изследванията за нея не попадат сред задължителните за бъдещите родилки. Ако имаме обаче притеснения във функцията ѝ, какво можем да направим сами?

Ако е налице бременност, задължително трябва да се направи скрининг на щитовидната жлеза за заболявания, които не са ни предварително известни.

Най-често изследванията обхващат нивата на вече споменатите хормони и антитела, а именно: изследване на TSH, свободен T4, TAT и MAT. Това е напълно достатъчно, за да отсеем има или няма някакъв проблем с щитовидната жлеза.

Затова при планиране на бременност също трябва да направим тези изследвания.

В този ред на мисли стойностите на TSH например трябва да са различни във всеки триместър от бременността, както и преди забременяването. Какви са идеалните резултати?

Няма идеални резултати по отношение на стойностите на TSH, но обикновено се приема, че в първия триместър те трябва да са по-ниски – в порядъка от 0,9 до към 1,5. Във втория са малко по-високи 1,5-2,5, а вече в третия триместър – до 2,8. Всички тези стойности попадат в диапазона на нормална функция на щитовидната жлеза. 

Когато планираме бременност и имаме вече открито заболяване на щитовидната жлеза, задължително стойностите на TSH трябва да бъдат между 1 – 1 и половина, но е важно да се помни, че в този случай следва да се направи пълният набор от изследвания, хормони и антитела и да се консултираме със специалист.

Да поговорим и за захарния диабет – „подмладява“ ли се заболяването и увеличава ли се броят на страдащите от него?

Това е сериозно хронично социалнозначимо заболяване, което последните десетилетия бележи плашеща прогресия в честотата на пациенти с новооткрит захарен диабет.

Навремето се считаше, че тип 2 захарен диабет се среща предимно при хора в напреднала възраст. Някои дори го наричат „старчески диабет“. За съжаление, от последните десетина години се наблюдава подмладяване на заболяването, като го откриваме дори и при деца.

Характерното за диабета е, че води до редица усложнения, които влошават качеството на живот, като се отразяват и на неговата продължителност. Затова нашата цел е рано да откриваме захарния диабет при рискови пациенти и да започне навременно лечение с идеята да отдалечим във времето развитието на късните усложнения.

Има ли нещо, което можем да направим за превенция на диабета? 

Превенцията на диабета се състои в търсене на групи високорискови пациенти, а това са хора, които имат фамилна обремененост със захарен диабет по първа линия – майка, баща, братя и сестри с диабет. В групата попадат и всички с наднормено тегло, с висок холестерол, високо артериално налягане; жени с поликистозна болест и такива, които по време на бременност са имали гестационен диабет, както и дами, раждали плод с тегло над 4 кг. 

Всички те представляват рискова група пациенти за захарен диабет. Затова периодично ние трябва да проследяваме нивата на кръвната захар, при необходимост да се провежда орален глюкозотолерантен тест и ако установим заболяване, да го лекуваме незабавно. 

Превенцията се състои в здравословен начин на живот, да не се допуска покачване на тегло, да има достатъчно и адекватна физическа активност и да се избягват вредни храни като бързи въглехидрати, мазнини, газирани напитки и висококалорични храни.

А ако вече го имаме, как трябва да го третираме?

Изключително важно е да се предотвратят усложненията на захарния диабет, защото те водят до влошаване на качеството на живот и до фатален изход. Освен да мерим кръвната захар, трябва да следим нашето тегло и при възможност да го намалим. Да водим природосъобразен начин на живот, да имаме умерена физическа активност, да внимаме с храните, които консумираме – те трябва да са с нисък гликемичен индекс. 

Следва да изключим бързите въглехидрати от менюто си, заменяйки ги с бобови растения, ядки, варива. Много е важно пациентите навсеки шест месеца да се преглеждат от техния ендокринолог, като в най-добрия случай да го посещават на всеки три месеца.

През пролетта „се хващаме за зелено“. Има ли някои зеленчуци, които препоръчвате да се консумират за по-добро състояние на ендокринната система? 

Зелените зеленчуци имат високо съдържание на микроелементи, желязо и много полезни витамини, които оказват благоприятно влияние върху целия организъм.

Съветът на Hubavajena.bg: Ако искате да бъдете здрави и жизнени, последвайте линка и се запасете с качествените хранителни добавки на лидера в сферата Vital Concept.

Няма определен плод или зеленчук, който да кажем, че директно повлиява щитовидната жлеза. Всички те са полезни за здравето, защото съдържат незаменими вещества. Консумацията на зеленолистни пресни зеленчуци води до подобряване на функцията на редица органи и системи – в това число и на щитовидната жлеза.

Да завършим оптимистично: какви съвети бихте дали на нашите читателки, за да са спокойни и да се грижат по-добре за ендокринната си система? Има ли универсално правило?

Няма универсално правило как да се грижим специфично за ендокринната система – важна е профилактиката.

Препоръчва се да се води здравословен начин на живот, консумиране на полезни храни, достатъчно движение и по-малко стрес. А когато са налице някои от симптомите, които вече изброих, да се вземат адекватни мерки и да се направят съответните изследвания.