Сериозните опасности за сърдечносъдовата система през лятото
С идването на топлите месеци всички от нас си поемат дъх на облекчение след студената зима. Не така стои въпросът обаче за хората, предразположени или страдащи от сърдечносъдови заболявания.
Кои проблеми остават скрити? Кои симптоми не трябва да игнорираме и каква е адекватната превенция на подобни заболявания, които според черната статистика засягат все по-млади хора у нас. Отговорите на тези тревожни въпроси ще ни даде д-р Ралица Панчева.
Тя е специалист кардиолог, извършващ диагностика и лечение на кардиологични заболявания, Холтер ЕКГ мониториране, електрокардиография (ЕКГ), Холтер АН и др. От 2015 г. работи в Кардиологично отделение на УМБАЛ „Александровска“ и е главен асистент към Медицински университет – София. След придобиването на докторска степен и Европейска диплома по Кардиология, д-р Ралица Панчева става част от екипа специалисти на МЦ „Хера“, София.
Повечето хора знаят, че редовните прегледи при кардиолог имат ключова роля за поддържане на оптималното здраве на сърдечносъдовата система. Колко често обаче следва да се случва това?
Сърдечносъдовите заболявания, или ССЗ, са причина за смъртност при 2/3 от българското население. Регулярните прегледи при кардиолог имат за цел както профилактика, така и откриване на клинично неизявени сърдечносъдови заболявания. Честотата на прегледите зависи от състоянието на пациента и от това дали се касае за пациенти със или без рискови фактори.
Целта на посещенията бива първична профилактика на бъдещи събития или вторична профилактика и контрол за хора с вече установени сърдечносъдови заболявания. Интервалът между регулярните прегледи най-добре може да бъде определен от наблюдаващия кардиолог съобразно показателите на пациента. Хората трябва добре да запомнят, че всяка промяна в състоянието им изисква своевременна консултация, за да се избегнат бъдещи усложнения.
В кои случаи се налагат по-честите посещения при специалист? Броят им зависи ли от възрастта на пациента?
Много хора смятат, че докато са млади, няма причина да се притесняват за сърцето си, но за съжаление, това не е така. Грижата за здравето на сърдечносъдовата система трябва да започне от ранна възраст, защото превенцията винаги се подсигурява с навременна консултация и профилактични прегледи.
По-чести посещения се налагат при нестабилни състояния до тяхното пълно овладяване, както и при пациенти в напреднал стадий на сърдечносъдово заболяване. С увеличаване на възрастта нарастват и честотата на проблемите, и посещенията при кардиолог. Най-засегнати са лицата над 65-годишна възраст.
При мъже над 40-годишна възраст и жени над 50 години или след менопауза без установени досега ССЗ, трябва да се има предвид оценката на рисковите фактори. Профилактичните прегледи е желателно да се провеждат веднъж годишно, като за мъжете се започне от 40-годишна възраст, а при жените – от 50 г.
За лицата под тази възраст по-рядко, но все пак съществува заплаха от възникване на проблеми в 10-годишен аспект, като, ако имат неблагоприятни модифицируеми рискови фактори, рязко се повишава опасността в дългосрочен план. Мъжете над 65 години и жените над 75 години са почти винаги изложени на висок 10-годишен риск от ССЗ.
За превенцията на кои сърдечни заболявания са важни профилактичните прегледи?
Всяко сърдечносъдово заболяване, установено и лекувано в ранен етап, би ни спестило бъдещи усложнения, водещи до инвалидност и за загуба на години активен живот. Ранното установяване на артериалната хипертония и лечение на повишеното артериално налягане предотвратява развитието на последващи сърдечносъдови, мозъчни, бъбречни и очни проблеми, свързани с него.
Ако посредством клиничен преглед и ехокардиография се диагностицира дисфункция на сърдечна клапа, това ще позволи проследяване и своевременно лечение преди да се развие сърдечна недостатъчност. Навременното установяване на рискови фактори за исхемична болест на сърцето и техният контрол, особено при наличие на наследствена предразположеност, предотвратява развитието на миокарден инфаркт и тежки усложнения.
Мъжете или жените страдат по-често от сърдечносъдови заболявания или заболеваемостта е равномерно разпределена?
При мъжете обикновено ССЗ се появяват в по-ранна възраст и има по-висок риск от развитие на исхемична болест на сърцето (ИБС). Жените, напротив, са изложени на по-висок риск от инсулт, който обаче се случва в по-напреднала възраст. Следователно смъртността от инсулт и коронарна болест на сърцето при мъжете на средна възраст е по-висока, отколкото при жените на средна възраст.
Успехите в първичните и вторичните стратегии за профилактика са довели до значително намаляване на стандартизираните за възрастта нива на смъртност от сърдечносъдовите заболявания, особено в западните страни, където съществува навик за регулярни прегледи и по-висок достъп до превенция и здравеопазване.
В допълнение, много от „класическите“ признаци на заболяванията се основават на медицински изследвания, проведени предимно при мъже. Например мнозина смятат болката в гърдите за масов симптом на инфаркт, но жените са по-склонни да изпитат нетипични признаци като гадене или повръщане, задух, замайване или дори никакви симптоми. Нещо повече – 64% от жените, починали внезапно от коронарна болест на сърцето, не са имали предишни оплаквания.
Основните физиологични различия при сърдечносъдовите заболявания на двата пола също могат да доведат до по-малко агресивна диагностика и лечение при дамите. Мъжете по-често развиват запушвания на главните сърдечни артерии, докато при жените преобладават проблеми с малките такива (микроваскуларна дисфункция), което може да направи лечението по-предизвикателно. Проучвания показват, че жените получават животоспасяващи процедури, като сърдечни катетеризации, по-рядко и по-късно по време на инфаркт, отколкото мъжете.
Преходът към пролетта и лятото влияе ли и как на хората, диагностицирани със сърдечносъдови проблеми?
Лятото е приятен, но същевременно и най-опасен сезон за хората с хронични заболявания, явявайки се особено предизвикателство за ССЗ. Неблагоприятно се отразяват високите температури на хората с исхемична болест, високо артериално налягане, сърдечна недостатъчност и др. През топлите месеци на годината се повишава и рискът от ритъмно-проводни нарушения, като причина за тях е водно-солевия дисбаланс.
Повишените температури често провокират драстични промени и в стойностите на кръвното налягане, което налага преоценка на антихипертензивната терапия в началото на лятото и през есента. При болните със сърдечна недостатъчност, приемащи диуретици, може да се стигне до дехидратация, свързана с допълнителното изпотяване, което понякога да доведе и до колапс. В такива случаи се налага редуциране дозата на диуретици за летния сезон, както и повишен прием на течности.
Има ли начини, по които тези фактори да минимизират влиянието си? Какво да правят хората?
Летният период се отразява неблагоприятно на пациентите със сърдечносъдови заболявания, затова следва да се спазват определени правила, които да сведат до минимум негативното му влияние.
При пациенти с артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест се препоръчва прием на повече течности – около 2-2,5 л вода през деня, както и излизане на разходка само в хладните часове – предимно рано сутрин или следобед и привечер. Почивките на планина за са предпочитане, тъй като влияят по-благоприятно на сърцето, но при повишено внимание са възможни и почивки край морето.
Важно през летния сезон е редовното проследяване на артериалното налягане. При тенденция към хипотония следва да се обсъди с наблюдаващия кардиолог редукция на антихипертензивната терапия.
Както споменахме, страдащите от сърдечна недостатъчност трябва да консултират с кардиолога си диуретичната терапия по време на горещините. Използването на репеленти е от голямо значение за избягване на ухапвания от кърлежи, тъй като те могат да доведат до развитие на Лаймска болест, засягаща и сърцето.
Все още ли фактори като тютюнопушене, алкохол и затлъстяване са водеща причина за сърдечносъдови проблеми, или в последните години в списъка се нареждат и други?
Основните рискови фактори за развитие на ССЗ се коренят в нездравословния начин на живот – това включва нездравословно хранене, прекомерна консумация на сол, подсладени безалкохолни напитки, тестени, пържени храни, богати на наситени и трансмазнини. Липсата на достатъчно движение, високите нива на стрес в ежедневието, тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол повишават допълнително риска от затлъстяване и развитие на сърдечносъдови заболявания. Важно значение имат и придружаващи заболявания като захарен диабет и високите нива на холестерол.
В какви количества приемът на алкохол вреди на сърдечния мускул и система?
Резултатите от епидемиологични проучвания показват, че повишената консумация на алкохол е приблизително линейно свързана с по-висок риск от всички подтипове на инсулт, коронарна болест, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и други. Последните данни отхвърлят твърденията, че умерената консумация на алкохол има протективен ефект върху сърдечносъдовата система. Най-нисък риск от ССЗ се установява при въздържатели. Горната безопасна граница за пиене на алкохолни напитки е около 100 г чист алкохол на седмица.
Можем ли да твърдим, че и при сърдечните проблеми възрастта пада? Какви са наблюденията от Вашата практика?
През последните години се наблюдава падане на възрастовата граница за редица заболявания сред българите, като основната причина за това са високата честота на рискови фактори сред младото население и ниската здравна култура на обществото.
В този ред на мисли, кои са заболяванията, които най-често застигат младите и на какво се дължи това според Вас?
Тенденцията се наблюдава по отношение на артериалната хипертония. Все по-често млади хора са засегнати от това заболяване, като в не малък брой от случаите то остава дълго време след началото си неразпознато и нелекувано, което крие риск от увреждане на редица органи. Също и при исхемичната болест на сърцето се наблюдава падане на долната граница, като нарастват случаите на миокарден инфаркт и инсулт в млада възраст.
Има ли начин да предотвратим появата им? До каква степен тези сърдечносъдови заболявания имат генетична обремененост?
При редица здравословни проблеми се наблюдава генетична предразположеност. В такива случаи, особено и при наличие на рискови фактори, е висока вероятността да настъпи развитие на съответното заболяване. Болестите на сърдечносъдовата система могат първично да бъдат предотвратени чрез намаляване на споменатите рискови фактори.
Сред най-важните мерки са спиране на тютюнопушенето, редуциране на консумацията на алкохол до безопасни нива, поддържане на здравословно тегло, здравословно хранене с редовна физическа активност и контрол на съпътстващите заболявания. Здравословната диета е крайъгълен камък на сърдечносъдовата превенция при всички хора. Тя включва:
- замяна на животинските мазнини с растителни;
- свеждане на приема на сол до 5 грама дневно;
- намаляване до минимум приема на трансмазнини;
- ежедневна консумация на пресни плодове и зеленчуци;
- намален прием не само на червено, но и на всякакво месо;
Препоръчва се в менюто да присъства риба 1-2 пъти седмично, повече пълнозърнести храни, сурови ядки, изключване от менюто на подсладени със захар безалкохолни напитки.
Физическата активност подобрява здравето на сърцето по много начини. Аеробните упражнения могат да понижат кръвното налягане и холестерола и помагат за поддържане на здравословно тегло. Тренировките срещу съпротивление укрепват мускулите, за да ги предпазят от наранявания и да засилят метаболизма. Това улеснява изгарянето на калории и справяне с излишните килограми, а това опазва сърцето здраво.
Препоръчва се за лица от всички възрасти аеробна физическа активност или с умерена интензивност поне 150 – 300 минути седмично, или с висок интензитет по 75 – 150 минути седмично, или еквивалентна комбинация от тях. Препоръчва се възрастните хора, които не могат да изпълнят подобни норми на натоварване, да останат толкова активни, колкото им позволява здравословното състояние. Извършването на упражнения срещу съпротивление в допълнение към аеробната тренировка се препоръчва в 2 или повече дни от седмицата. Така се намалява не само сърдечносъдовата заболеваемост, а и изобщо рисковете от фатален край.
Грижим ли се за здравето на сърцето си според Вашите наблюдения? Ако не, какви са първите стъпки, които можем да предприемем в тази посока?
Доста често грижата за здравето остава на последен план в едно забързано ежедневие, докато проблемите и симптомите не станат наистина сериозни. Наблюдава се ниско ниво на здравна култура сред българското население и пренебрегване на важността за профилактика и лечение на ССЗ. Съществува и опасната за живота тенденция за използване на информационни канали с противоречива и недостоверна информация, а това влияе неблагоприятно за еволюцията на проблемите – закъсняло лечение и лош комплайънс към назначената терапия, предразполагащи към прогресиране на заболяването и развитие на усложнения.
Не пропускайте да ни последвате във Facebook