Прощъпулник – как точно да го направим?

Прощъпулник е български обичай, който се прави по повод прохождането на детето. На този ден родителите гадаят каква ще е бъдещата професия на малкото човече и с какво ще бъде свързан трудовият му живот – как след време ще си изкарва прехраната.

В отделните краища на България празникът има различни имена – например в Хасковско и Кюстендилско го наричат престъпулка, в Плевенско – пощръпулник, в Пазарджишко – прощапалник, в Монтана – прохождана, а в Петрич му казват проходница. Ала всички названия означават едно – „прохождане”.

Според поверието на проходилото дете трябва да се предостави набор от предмети. Каквото хване първо то, на него ще бъде посветен животът му и с това ще е свързана професията му.

В различните региони на страната семейният празник е с богата вариативност на ритуалите. Но във всички случаи присъстват основните 3 елемента – погача, която трябва да се разчупи; наредени предмети, от които детенцето да избере само един; почерпка за здраве.

Прощъпулник се прави известно време след прохождането на малкото – от десетия месец до втората му годинка. Важно е то вече да може да стъпва само, без чужда помощ. В миналото изпълнявали обичая само в сряда. В наше време се предпочитат почивните дни, за да може да се съберат всички от семейството.

Питката за прощъпулника

Тя трябва да е с кръгла форма, без украса, приготвена от бяло брашно. Обикновено се замесва от майката или от бабата.

Опъва се парче чист плат или чаршаф и питката се търкулва към наредените предмети, а детето трябва да тръгне след нея и да я хване. Нейната роля е да го „отведе” до неговата съдба.

По-късно погачата се намазва с мед, разчупва се и се раздава на присъстващите.

На някои места традицията изисква майката да я разнесе до 3 съседски къщи, като тича бързо, внимавайки да не се спъне и да не падне.

Другаде обичаят е първо питата да се сложи в ръцете на здрав и пъргав човек, а той да я поноси, имитирайки тичане.

Наредените предмети за избора на детето

Предварително родителите нареждат на ниска масичка определени предмети, символизиращи дадени професии.

Не бива да се прекалява с броя на вещите, за да не се затрудни и обърка мъничето, когато прави своя избор. Също така не е желателно да се слагат неща, които са му познати, тъй като първо те биха привлекли вниманието му.

Майката още преди ритуала трябва да си нарочи какво точно олицетворява всяка една вещ.

Примерен списък на предметите за прощъпулника и тяхната символика:

● Книга – писател, учен, учител

● Четка – художник

● Макара с конци – шивач, моделиер

● Отвертка – техник, майстор

● Спринцовка – лекар, медицинска сестра

● Черпак и лъжица – готвач, кулинар

● Старинен предмет – историк (археолог, етнолог)

● Маска – актьор, шоумен

● Диск или микрофон – певец, музикант

● Калкулатор – счетоводител, финансист, банкер, математик

● Вестник, списание – журналист, автор

● Кубче – строител, архитект

● Гребен – фризьор, стилист, козметик

● Огледало – манекен, модел

● Топка – футболист, спортист

● Фотоапарат –фотограф, оператор, фотомодел и всичко, свързано с кино

● Играчките кола, камион, самолет – шофьор, пилот, стюардеса

● Играчка пистолетче – полицай, детектив, военен

● Дървено чукче – съдия, прокурор, адвокат

По предмета, който първо хване малчуганът, се правят предположения за посоката на неговия професионален път и за областта, в която ще се развива.

На този ден трябва да хвърлите пъпа на детето – на такова място, с каквото желаете да бъде свързан животът му.

Гостите на прощъпулника

Прощъпулник си е семеен празник, затова се празнува в много тесен кръг.

Поканете само най-близките си хора, за които сте сигурни, че не ви мислят злото и на които имате доверие. Ритуалът не бива да бъде показван пред „зли очи” – тоест пред лоши, надменни и завистливи хора.

Някога за обреда се събирали предимно жени и подарявали на детето задължително цървули, за да може да тича. В наши дни е прието гостите да оставят пари до питата, а за малкия да носят играчка, дрешка или лакомства.

Хубаво е всяко дете да има своя прощъпулник, защото той символизира прохождането и избора на определен жизнен път. Прави се за здраве и за отключване на късмета. Освен това остава трогателен спомен. След години ще разказвате с вълнение за него на вече порасналите си наследници.

Автор: Гана Василева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *