Невидимите кризи на обществото
Повечето разкази започват така: “Затвори очи и си представи следното…“. Моят разказ е антонимът на това твърдение.
Отвори очи. Огледай се. Вдишай, издишай. А сега погледни човека, с когото се разминаваш. Изглежда прилично облечен, с морскосини очи и блага усмивка. До него върви момиче – руса коса, импланти в бюста, хиалурон в устните, блуза с дълбоко деколте, все пак трябва да покажем новите си гърди. Защо иначе родители ѝ са платили петцифрена сума, ако не се похвали на всички публично? Чуваш разговора им. Момичето разказва как довечера ще се превърне в чакал, който вие всички чалга песни и разклаща задните си части в ритъма на барабаните. Иронично казано, естествено. Ще облече новата си рокля и високите токчета, на които не може да ходи нормално, но какво я интересува, след като всички погледи ще бъдат върху нея? Най–вероятно ще изневери на партньора си, с оправданието, че виновникът за това е алкохолът. Разбира се, да се напиеш в нощен клуб за нея е много по–жизненоважно, отколкото да бъде морална. Морал?! Това нещо за ядене ли беше?
Разделят се. Тя се качва в колата, а той свива зад ъгъла.
Сега е моментът да се обърнеш. Направи крачка назад и виж как младежът с морскосините очи се среща с друга мадама. Колко страстно я прегръща, чак ще му повярваш, че е единствена.
За това говоря. А сега знам, че искаш да затвориш очите си и да се прехвърлиш на друго място, по-добро и стойностно, но уви това е реалността. Моралът се е превърнал в най-скъпата стока в магазина, която не всеки може да си позволи да закупи. От друга страна, подлостта и лицемерието са на промоция и всички се избиват, за да си купят първи. Това са невидимите кризи с днешна дата. Невидими, защото не всеки има смелостта да ги приеме. Защото се страхуват и разбират, че не всеки може да бъде Алиса в страната на чудесата, а ако искаш да бъдеш истински, трябва да платиш висока цена.
Aко се открояваш по някакъв начин от еднотипното на пазара, автоматично се превръщаш в странник, който подлежи на всекидневни подигравки и обиди. Защо не си част от всички? Защо не мислиш като тях? Защо, защо… Защото, драги ми, избрах да бъда себе си, а не това, което се налага като стереотип от обществото. Защото вярвам, че стойностните неща са невидими за очите и ако нямаш здрав разум, сърце и душа, никога няма да се докоснеш до тях. А за какво живеем? Нали в това беше смисълът … да се родим, да открием вътрешното си Аз, да го развием по най-добрия начин, за да можем да се открояваме от масата клонинги, да оставим отпечатък – дали върху историята, или върху един единствен човек, няма значение. Явно това е отживелица и аз някак съм прекалено старомодна. Сигурно и ти, този който четеш това, си от клуба на старомодните. Пука ли ти, щом знаеш за какво живееш? И на мен не.
Защото вярвам, че стойностните неща са невидими за очите и ако нямаш здрав разум, сърце и душа, никога няма да се докоснеш до тях
Дори да се определяш като „фабрична грешка“ от много хора, усмихни се. Няма нищо по-благоприятно от това да бъдеш фабрична грешка. Различието е свобода! Всеки тайно се надява един ден да събере достатъчно кураж, за да се изправи пред света и да разкрие истинската си същност. Ще настъпи моментът, в който лицемерието ще ръждяса, злобата ще се вмирише , а предразсъдъците ще увехнат. Ще се превърнат в сивотата на ежедневието, а ние, странниците, ще блестим по – ярко от слънчевите лъчи. Ние ще бъдем Слънцето. А дотогава .. нека бъдем смели и фабрично сгрешени!
Автор: Антония Богданова