Три прекрасни стихотворения на Петя Дубарова

Петя Дубарова е едно от специалните имена в историята на българската поезия. Тя е родена на 25 април 1962 година в гр. Бургас. Нейната майка Мария е прогимназиален учител, като тя изиграва силна роля в изграждането на Петя като характер. Стимулира любовта ѝ към четенето и поезията, където младото момиче ще покаже своя уникален талант.

Петя Дубарова започва да пише стихове още в ранна детска възраст. За свои духовни наставници тя припознава поетите Христо Фотев и Григор Ленков. В нейната поезия силно прозира стремежа към един по-добър и по-искрен свят, където хората са истински всеотдайни. В думите ѝ прозира желанието за раздаване на доброта, щастие и много усмивки.

За огромна трагедия, Петя Дубарова се самоубива на 4 декември 1979 година, все още ненавършила 18 години. Тя отнема живота си, използвайки голямо количество сънотворни хапчета.

През 1980 година посмъртно е издадена единствената стихосбирка на Петя – “Аз и морето”. Скоро след това от печат излиза и книгата “Най-синьото вълшебство”, където е събрано цялото ѝ творчество, писма и личен дневник.

Самоубивайки се в дома си в Бургас, младата поетеса оставя бележка със следния текст:

“Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА”

Има различни теория относно причината за самоубийството на Петя Дубарова. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика.

С решение на Министерски съвет, както и със съгласието на родителите, родната къща на Петя Дубарова в Бургас е освободена и новоизградена като дом-музей. Музеят е открит на 7 август 1995 година.

Петя Дубарова
Петя Дубарова в компанията на своя ментор Христо Фотев

За да си спомним днес за прекрасната Петя Дубарова, съхранявайки паметта ѝ, избрахме за вас любими три нейни стихотворения:

ДОБРОТА

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

***

ПРОЛЕТ

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни…
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим… Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече…

***

ПОСВЕЩЕНИЕ

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка –
на теб – непознатия – смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми – властната – жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *