Честваме свети Константин и Елена
На 21 май Българската православна църква почита свети равноапостолни Константин и Елена. Един хубав български празник, на който се прекланяме пред двамата светци, защитници на християнството.
На деня Божията сила се проявява по необясним за нас, простосмъртните, начин, за да ни напомни, че вярата може да прави чудеса!
Свети Константин и Елена са исторически личности – майка и син.
Константин Велики – „С този знак ще победиш!”
Константин Велики е роден през 274 г. сл. Хр. – първороден син на Констанций Хлор. Бащата бил цезар на Галия (Франция), а по-късно станал император на Западната римска империя. След смъртта му неговият син Константин бил провъзгласен за император на Галия и Британия. Още с качването си на престола той заповядал да бъдат преустановени гоненията срещу християните и провъзгласил свобода на вероизповеданията.
По това време в Италия управлявал Максенций – жесток и безскрупулен владетел, който тероризирал населението. То потърсило закрила от император Константин. Затова с войската си той се отправил към Рим.
Като наближил престолния град, посред бял ден на небето се появил голям кръст от ярки звезди и надпис: „С този знак ще победиш!”. Същата нощ насън му се явил самият Христос, който поръчал да направят знаме под формата на кръст и да изрисуват кръстове върху оръжията, шлемовете и щитовете на всички войници. Константин изпълнил заръката от съновидението. И наистина под знака на кръста с лекота завладял Рим, а римляните го провъзгласили за свой император.
Скоро след победата издал Миланския указ, с който обявил пълна веротърпимост към различните вероизповедания. На езичниците дал правото да почитат и да принасят жертви на своите богове, а на християните – свободно да изповядват християнската вяра.
През 324 г. Константин победил и император Ликиний на Изток, и така се превърнал в господар на цялата Римска империя.
В Рим все още била живо преклонението към старите езически богове. Затова мъдрият владетел решил да премести столицата в град Византион на Босфора (днес Истанбул). В негова чест нарекли града Константинопол – първата християнска столица в света.
През 325 г. в град Никея императорът организирал Първия вселенски събор на епископите от Запад и Изток. На него е заклеймено арианството и е издаден „Символа на вярата”, който до ден днешен служи на християните по целия свят.
Делото на царица Елена за християнския свят
Константин чувствал за свой свещен дълг да намери Кръста Господен, на който бил разпнат Христос. С тази мисия той натоварил майка си Елена.
Царицата пристигнала в Йерусалим, упълномощена с власт и средства, за да издири Гроба Господен.
Междувременно езичниците в Палестина били извършили множество пакости, за да заличат спомена за християнското учение. Те отдавна засипали Божия гроб с тонове пръст и смет, а отгоре издигнали езическо капище на богиня Венера – „сладострастния демон на любовта”.
Царица Елена започнала разкопки за откриването на Божи гроб. По нейна заповед капищата по християнските свети места били разрушени, а на тяхно място съградили внушителни църкви.
През 326 г. под Капитолия била открита гробницата на Христос, а малко встрани – ямата, в която били заровени кръстовете на двамата разбойници, разпнати до Исус, както и самият животворен Кръст Господен. Там Константин наредил да бъде издигната базиликата „Гроб Господен” – „Божи гроб”, както днес я наричаме.
Светият Кръст бил сложен в сребърен ковчег и всяка година на Разпети петък се изнасял за поклонение на връх Голгота.
Преди да си тръгне от Йерусалим, царицата майка взела малка частица от Кръста Господен, за да поднесе дар на своя обичан син.
Константин и Елена са едни от най-ревностните застъпници на вярата. Те построили многобройни църкви и манастири, правили огромни дарения, покровителствали християнството, за да пребъде то като религия, пречистваща света със светлина, милосърдие и човеколюбие.
Българските традиции на празника
За празника на свети Константин и Елена във всички православни храмове се изнася тържествена служба. Вярващите носят дарове пред иконата на двамата светци, молят се за здраве, за сбъдването на своите най-съкровени желания.
На манастирите се даряват мъжки животни за курбан – агнета или телета.
На тази дата изворната вода е най-лековита. Затова много хора рано сутринта отиват на места, където има аязмо, за да измият лицето си за здраве и да отпият ритуално от пречистващата вода.
На свети Константин и Елена по българските земи се изпълнявал нестинарският обред. Нестинарството е сила свише, която се отключва точно на този празник. Тя се предава по наследство и е въпрос на дарба.
Днес обичаят се спазва все още в Странджа, макар вече да е голяма рядкост. Той е проявление на Божията сила – сакрален ритуал, който осъществява връзка между света на живите и мъртвите.
На селския мегдан вечерта се палел огън и около него се извивало хоро. Когато започнел да прегаря, оформяли живите въглени в огнен кръг, в който боси влизали нестинарите. Те носели иконата на свети Константин и Елена в ръце и играели върху червената жарава под съпровода на тъпан. По време на танца изпадали в транс – странно състояние, приличащо на несвяст, по време на което разговаряли с духове и предсказвали бъдещето.
След излизането на нестинарите от жарта по нозете им никога нямало следи от изгаряния, а те твърдели, че не чувстват никаква болка. Някои признавали, че по огъня ги водят самите светци… Един невероятен български феномен, който поразява с мистериозната си красота и завладява със своите послания за силата на вярата! Защото тя е тази, благодарение на която минаваме невредими дори през огън…
Когато нестинарските танци приключели, всички сядали на обща трапеза. И днес тя включва червено вино, бяла погача и агнешко.
Да почерпят: Константин, Елена, Константина, Костадин, Костадинка, Коста, Динко, Елица, Елка, Еленко, Елеонора.
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!