21 януари – Ден на родилната помощ. Бабинден
По стар стил днес е Бабинден – народен празник с езически произход, посветен на раждалите жени и на бабите акушерки, които в миналото израждали децата. От 1951 г. 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ. Празнуват родилните отделения в страната, лекарите гинеколози и сестрите акушерки, в чиито ръце проплаква новият живот.
Някога, когато нямало развито здравеопазване, жените раждали в домовете си. Във всяко село имало по една-две баби, народни акушерки, които с практиката придобивали умения да израждат бебетата. Те помагали на жените при раждане. Оставали в къщата на родилката три дена, за да се грижат за нея и новороденото, както и да посрещнат орисниците. Заради важната им роля народът им определя специален празник.
На Бабинден се изпълняват поредица от ритуали с магическа функция и сексуална символика. Възхвалява се зачатието, плодовитостта на жените, способността им да даряват живот. Това е женски празник, на който невестите се веселят, лудуват, ликуват, че успешно са преминали през това изцяло женско изпитание – тайнството на раждането.
Още преди изгрев слънце майките, които са родили през последната година, отиват на селската чешма, за да напълнят прясна вода. Пускат в бакъра китка босилек и бързат към дома на бабата, с чиято помощ са родили. Там изпълняват ритуала „поливане на вода” – подават на бабата калъп сапун и й поливат от донесената вода, за да си измие ръцете. Това се извършва под плодородно дърво, на дръвника или на стълбите. Слагат на дясното й рамо нова кърпа. Даряват я още с вълна, с чорапи, терлици и други дарове.
След това бабата тръгва из селото, за да обходи своите „бабинчета” – децата, на чието раждане е бабувала. Тя им измива лицата с вода и връзва на китката им сребърна паричка да ги пази от уроки.
Следва обичаят „къпане на бабата”, който още се нарича „влечугане”. Майките с весело шествие повеждат бабата към реката или към селската чешма, за да я изкъпят. Пеят закачливи песни и играят.
Ако срещнат мъж по пътя си, обграждат го и го дърпат с весели закачки. Започват да го разсъбличат, а той трябва да им даде пари, за да се откупи. Ако няма в себе си, рискува да остане гол посред бял ден на улицата. Затова на този ден мъжете се скатават и гледат да не попаднат пред развилнелите се жени.
След ритуалното изкъпване на бабата тя кани невестите в дома си. Там те занасят бели погачи, печени кокошки, баници, бъклици с вино и ракия. Всички са накичени с нанизи червени чушки и с къдели вълна.
Започват наричанията и благословиите на бабата, пълни със сексуален подтекст, свързан с интимния живот и зачатието. Тя с керемида окадява под полите на жените, за да забременяват лесно и да раждат още деца. Помазва устните и бузите им с мед, за да са сладки на мъжете си като меда. С решето ръси просо на трапезата и благославя женската плодовитост.
По-късно към празнуващите жени се присъединяват мъжете им и пиршеството става още по-бурно. Вечерта на центъра в селото се извива голямо хоро и накрая с хоро изпращат бабата до дома й.
Обичаите на Бабинден и днес се организират по селата и се изпълняват от читалищните самодейци. Един весел български празник, на който фриволно тържествува жената – съпруга и майка. Тя изказва благодарността си към тези, които с труда и всеотдайността си са й помогнали в този тъй труден и важен житейски момент – раждането на децата й.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, КОИТО РАБОТЯТ В СИСТЕМАТА НА РОДИЛНАТА ПОМОЩ!
Автор: Гана Василева