УСПЕШНА

Жената на XXI век

„Жените са чудо на природата. Невъзможно е да ги разбереш, още по-невъзможно е да обясниш същността им. Тях можеш само да ги обичаш и да им се възхищаваш.“ 

Ценителят на женската красота Ален Делон описва жените по този начин, който е актуален и за дамите на новото време. 

Ако проследим неврологията и биологията на жената, ще си припомним защо ние жените сме толкова непредвидими и изменчиви. Или според Вердиевата опера „Риголето“ – „La donna è mobile”, т.е. „Жената е изменчива“. 

Хормоните често обземат съзнанието ни и влияят почти изцяло на нашето поведение. Настроението ни се мени като времето навън. Неслучайно месец март е определян като женския месец. Много често, когато общуваме с приятели мъже, те казват: „Мъжът е главата, а жената – вратът. Вратът обръща главата натам, накъдето реши.“ От праисторически времена ролята на жената е била да отглежда децата, да се грижи за мъжа, да бъде както майка орлица, така и добра домакиня. Мъжът е бил ангажиран с мисията да изкарва прехраната на семейството, да го закриля и защитава.

От жената на ХХI век обаче се изискват много други умения и качества. Тя е безупречен ръководител, шеф, тя е работохолик, занимава се все по-често със смятаните в недалечното минало мъжки професии като инженер, учен, математик, лекар, архитект и какво ли още не. 

Жената открива, създава, държи на плещите си съдбите на хиляди хора. Тя е политически лидер, застъпник за човешките права, умиротворител и победител. 

Това е тя – борбена и силна. 

Прибира се у дома и след тежкия, напрегнат ден, иска просто да си почине. Да си пусне някой филм, било то романтична комедия или някой разтърсващ трилър и да отдъхне с чаша вино. А нека към тази идилична картина добавим съпруга и децата, които освен вечеря, очакват и внимание. Някои под формата на домашни работи, други – ласки и милувки. 

Не, не се опрадаваме, нито пък се глезим. Ние сме жени, можем всичко и всеки ден го доказваме, най-вече на себе си. А има ли кой да го оцени, тогава ние сме във вихъра си. 

Изпадаме нерядко в ситуации, в които изземваме ролята на мъжете: я сменим някоя крушка, я поправим кухненското шкафче, я сменим акумулатора на колата. 

Понякога ние жените изпадаме в крайности. Превръщаме се в кариеристки и „воини“ и забравяме да бъдем дами. Намираме за трудно да се оставяме на силния пол да ни води и да демонтрира сила и несломимост, които качества някога са били приписвани основно на мъжете, носещи не само рицарски доспехи, но и рицарска чест. И да плачем вечер, трием сълзите си и на сутринта няма и помен от тъгата, защото знаем, че трябва да сме силни и да продължим наново и през новия ден. Повлияни сме от медиите и съветите на експерти, които ни съветват какви да бъдем, как да се държим и кое би било най-добре за нас. 

Не, не казваме, че мъжете не могат всичко това или че няма мъже, които поправят всичко у дома. Да не забравяме, че все повече мъже се изявяват и като отлични кулинари например. Но ние успяваме да се справяме дори с физическа работа сам-самички. Страшно е обаче, когато започнем да изпитваме неудобство и срам да поискаме помощ от нашите партньори. Не защото не можем да се справим, а просто, за да подхраним поне малко мъжкото его. 

Но какво да се прави, такива сме ние жените – непоправими и неповторими. 

Но ние сме и красиви. Много красиви и изящни всъщност. Ходим на фитнес, ядем храни без глутен, салоните за красота са нашият втори дом, добре поддържаните коса и маникюр издават нашата класа, а добре подбраните дрехи очертават оформените извивки на тренираните ни и стегнати тела. Можете ли да си представите колко е трудно да жонглираш с всички дейности от готвене и чистене до честите посещения в спа центровете и козметичните салони?!

Не бихме могли да пропуснем да споменем и така наречените „златотърсачки“. Определяни са като жени, които предпочитат да бъдат с партньора си, заради неговото материално благосъстояние, а не толкова заради самата му същност и лични качества. Е, нямаме право да осъждаме. Всеки сам решава как да живее и въз основа на кои морални устои да гради живота си. Винаги е имало и винаги ще има такива дами. Но не това е важното. Нека всеки живее, както се чувства добре и нека сам носи отговорност за постъпките си. В края на краищата, това, което е от значение, е да не нанасяш вреда на щастието и просперитета на другите. Дали ще харчиш нечии пари зависи не само от теб, а и от това дали той самият ще ти позволи. Всички ние искаме хубав живот. За едни това е огромен палат, за други – двустаен апартамент. Щом има топлина и уют, всичко друго си идва на мястото.

Жената на ХХI век – ех, това е тя! С маратонки или с токчета, със силикон или без, със семейство и съпруг или необвързана. Тя е красива, тя е руса, черна, червенокоса. Тя е мулатка, азиатка, европейка. Тя е амбициозна, тя спортува, тя е кариерист и бунтар. Тя крещи и чупи, тя дори ругае. Но тя е фина, нежна, мила и грижовна. Тя е отдадена майка, страстна любовница, вярна съпруга и добър приятел. Какво да я правиш, такава си е тя – дихотомия между малко котенце и истинска тигрица! 

Автор: Таня Ангелова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *