Защо е прекрасна идея да си осиновим куче?

Осиновяването на куче е много голямо решение за всеки човек. Вярвам, че подобно решение трябва да се обмисли години и тогава да се предприеме стъпката.

Както повечето деца и аз много съм искала куче. Казвали са ми, че един от първите пъти, в които съм се престрашила да проходя е било като съм се хванала за една немска овчарка пред блока и… бабите се откачили. Как може това малко дете да се пуска до 10 пъти по-голямото куче? Голяма любов.

Кучето почака цели 18 години. Когато прехвърлих тази толкова “вълнуваща” възраст, вече бях почнала да се оглеждам за куче. Но не от магазин или някой ужасен развъдник в сайт за всичкопродажби. Първата страница, която погледнах беше Animal Rescue. Докато си скролвах в feed-а им, изведнъж попадам на осиновителски уикенд в популярен зоомагазин и снимки на двете кученца и едно коте за осиновяване. 

Така видях за първи път Морган.

Пухкавото топче на 3-4 месеца ме плени и отидох с майка ми да го видим една мразовита събота. След разговор с представители на приюта и попълнени документи, вече беше време да се запозная с Морган. Когато го пуснаха, той се втурна към мен и така, по думите на ветеринаря в магазина, се роди нашата любов

Изчакахме един работен ден, за да вземат решение дали можем да го вземем и същата вечер се обади дама, която ми каза, че мога да го взема на следващата сутрин. 

Морган вече е на четири години. Той е истинско съкровище. Не само защото е мое, а и защото е уникалната порода любов

Решението за осиновяване беше най-доброто, което съм взимала някога.

Няма да чета морал как хората, които купуват животни са еди-какви-си. Всеки харчи парите си, както намери за добре. 

Това, което получавате с осиновяването може да не е родословно дърво, а далеч по-ценно.

Вие получавате изключителна любов и блясък в очички, които са могли да бъдат прегазени на някой булевард или убити от недоброжелател.

Надявам се ако някой има намерения за нов пухкав член на семейството, то първо да погледне някои от приютите и тогава да купува.

„Колкото повече опознавам хората, толкова повече харесвам кучетата“ Mme. de Staël

Автор: Нели Гуцалска

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *