Три велики любовни истории в българската литература
Пейо Яворов и Лора Каравелова
На 21 август 1906 г. Пейо Яворов за пръв път среща Лора Каравелова, дъщеря на видния политик Петко Каравелов – брат на писателя Любен Каравелов. Запознанството между двамата се осъществява по време на излет в Драгалевския манастир, а по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия приятел Петко Тодоров – Мина.
Преди да се увлече по Яворов, Лора има и доста връзки с други известни мъже. Екатерина Каравелова – майка на Лора, е убедена, че дъщеря ѝ заслужава някой по-добър кандидат от Пейо Яворов и тя успява да намери такъв в лицето на д-р Иван Дрянков. Въпреки че Лора силно се противопоставя на идеята за брак, тъй като все още има чувства към Яворов, майка ѝ надделява и така Лора и Иван Дрянков си казват “да” и се венчават през 1907 г. Женитбата не спира Лора и Яворов да кореспондират, Лора дори отива в Париж да подкрепи Яворов, когато Мина умира.
Лора и Дянков се развеждат през през юни 1912 г. Няколко месеца по-късно: на 19 септември 1912 г., Яворов и Каравелова се женят. За жалост животът им не се развива точно така, както си го представя Лора: скандалите между двамата са непрестанни, причина за които е силната ревност на Лора. На 29 ноември след един такъв скандал, по думите на Яворов, Лора се самоубива с пистолета му. Пейо Яворов опитва да се самоубие и се прострелва в слепоочието, ужасѐн от мисълта да живее без любимата си. Опитът му обаче се оказва неуспешен и той оцелява. Въпреки това обаче по-късно успява да сложи край на живота си.
Елисавета Багряна и Боян Пенев
Явно трагедията съпътства любовните истории на България, защото и тази двойка не дочаква щастливия край. Когато се влюбват, Елисавета Багряна и Боян Пенев са в брак с други партньори. Тя е омъжена за царски офицер, а той е женен за Дора Габе. Но заради силната любов, Елисавета се развежда и се изнася на квартира, за да чака там своя любим – Боян.
Бракоразводното дело на Боян също било вече насрочено, но само месец преди делото Боян умира. Така двамата влюбени успяват да прескочат бариерите на обществените предразсъдъци, но не и бариерите на смъртта.
Пенчо Славейков и Мара Белчева
Среща я през 1903 г. на една вечеря. Мара Белчева е овдовяла само на 23 години: съпругът ѝ Христо Белчев е застрелян по погрешка при атентат срещу министър-председателя Стамболов. Мара Белчева, освен поетеса, е била сред най-добрите преводачи. Съдбовната среща между Белчева и Славейков се състои две години след смъртта на съпруга на Белчева, а именно през 1903 година, когато роднина на Мара довежда поета на гости в дома ѝ.
След тази майска вечер срещите на двамата зачестяват. Любовта се настанява в сърцата им и действа изключително благотворно и на двамата. С помощта на любовта те не спират да творят, той дори я възпява в няколко свои произведения.
Но обществеността не одобрява техния съюз. На любовта без брак не се е гледало с добри очи по онова време. Пенсията, която Мара Белчева получава от княжеския двор, е спряна, заради клюки и слухове по неин адрес.
През 1911 г. двамата заминават и живеят в Цюрих, след това и в Италия. Последните си дни заедно Мара Белчева и Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. „Христо Белчев“.
На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете ѝ. През 1921 г. Мара пренася костите му в България. Една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков живее до края на живота си под наем и умира в нищета през 1937 г. в София.
Автор: Николая Станкова