Дора Габе – неповторимо женско присъствие в българската литература
Поколения българи израснаха с нейните творби. И сега стихотворенията й надничат от страниците на детските читанки. Кой не знае наизуст: „Нашето небе е тъй дълбоко, // нашите звезди са тъй големи // и земята наша е безкрайна, // а се сбира цялата в сърце ми!”? Това е първата строфа от стихотворението „Обич” и точно обичта – чиста, истинска и неподправена, е животворната сила на всеки един ред, написан от ръката й. Думите й дават и пораждат обич, преодоляват дистанцията на времето, карат ни да я усещаме близка в сърцата си.
Днес – 16 ноември, се навършват 35 години от смъртта й. Малко хора знаят, че тя е еврейка – истинското й име е Изидора Пейсак. Родена е на 28 август 1888 година в село Дъбовик, Добричка област. Там има музей, който съхранява спомена за нея.
Баща й Петър Габе е виден интелектуалец, публицист и общественик. Дора Габе има щастието да израсне в културна среда и получава блестящо образование: гимназия завършва във Варна, учи естествени науки в Алма матер, следва Френска филология в Женева и Гренобъл.
Първоначално работи като учителка по френски език в Добрич. Още като студентка в Швейцария прави своя поетичен дебют в най-елитното българско списание „Мисъл”.
Заклет преводач, полиглот, тя цял живот превежда художествена литература от френски, руски, полски, чешки и гръцки език. Посвещава се и на редакторска дейност: сътрудничи в списанията „Съвременна мисъл”, „Златорог”, „Полско – български преглед”, и в много вестници като „Слово”, „Епоха”, „Вестник за жената”, „Зора”, „Женски глас” и др. Пише поезия и проза за деца и възрастни: стихотворения, разкази, пътеписи, импресии, повести, романите „Мълчаливи герои” и „Майка Парашкева”. Години наред е редактор в детските периодични издания „Светулка”, „Прозорче” „Детска радост”, „Детски свят”, „Другарче”, „Детски живот”, „Росица”, „Славейче”. Още съвсем млада, Министерството на народната просвета й възлага да редактира поредицата „Библиотека за най-малките”. На своята детска аудитория тя остава вярна през целия си живот.
В Дора Габе са влюбени най-видните интелектуалци. Яворов тича след нея, той редактира първата й стихосбирка „Теменуги”, дори дописва някои от стихотворенията. По-късно поетесата ще признае в своите мемоари, че ако беше склонила да се омъжи за Пейо Яворов, никога нямаше да се стигне до неговото самоубийство. За нея въздиша старият Вазов и я очаква на гости в дома си, точно малко преди да умре. По младата Дора губи ума си иначе тъй хладнокръвният Йовков, даже я прави главна героиня в свой разказ. Има много обожатели сред чуждестранните писатели. Красива и даровита, изискана дама в обществото, тя съумява винаги да се държи достойно, с поведението си внушава респект и уважение, никога не се забърква в любовни интриги или скандали. Което не може да се каже за съпруга й, проф. Боян Пенев.
Както често се случва в живота, при толкова много обожатели и кандидати, тя попада в ръцете на най-неподходящия. С него влиза в средите на висшето общество и двамата живеят повече в чужбина, отколкото в България поради ангажиментите на литературния критик. Но многобройните му любовни афери и нагли изневери превръщат брака им в истинско наказание. Той вечно е заплетен в поредна авантюра с някоя студентка, води любовниците в дома си, принуждава я да търпи постоянното присъствие на Олга Милетич (дъщеря на известния професор Любомир Милетич), от която има извънбрачен син. А когато Дора Габе забременява, съпругът й я принуждава да направи аборт, с довода, че са още млади и им е рано за деца. По-късно поетесата се подлага на мъчителни лечебни процедури в чужбина, за да може да забременее повторно, но така и никога не успява да стане майка. Може би именно това е нейната най-тежка мъка, като се има предвид колко много обича децата.
С Боян Пенев се разделят и събират няколко пъти, като накрая раздялата им е окончателна. Запазват духовната връзка помежду си и приятелството, а истината е, че нейната обич към него никога не пресъхва. Ето как завършва тя едно писмо до него, след като вече всеки е поел по пътя си: „Целувам те, скъпи, скъпи, скъпи, едничък на целия божи свят до края на дните ми!”. Нейната всеопрощаваща обич и дълбоката й мъдрост наистина поразяват!
Минават шест години, откакто не живеят заедно, когато професорът заживява под един покрив с Елисавета Багряна. Предприема стъпки за развод, но съдбата е решила друго. Той умира внезапно след операция от апендикс – кръвен съсирек достига сърцето му. Така до края с Дора Габе те остават женени.
След промените на 9 септември 1944 г. много български творци не могат да се впишат в епохалната промяна и музата им секва, творческите им стремежи са попарени. Дора Габе обаче продължава още по-упорито да твори, получава многобройни награди от новата власт, дори е обявена за герой на социалистическия труд. Докато е жива, тя пише, редактира и превежда. Нищо не е в състояние да пречупи нейния кураж, безкомпромисното й трудолюбие и любвеобилната й всеотдайност. Доживява до дълбоки старини – умира на 95 години в София. Изпълненият й с творчество и неуморим труд живот я нарежда достойно сред най-големите български интелектуалци. Тя остава едно неповторимо женско присъствие в нашата литература. В моментите, когато се чувстваме предадени, обезверени, отчаяни и мислим, че нямаме сили да продължим напред, нека си спомним за нея!
Автор: Гана Василева