Жан-Пиер Роттиер – един белгиец, обичащ България и риболова
За много хора лятната отпуска вече тече. Най-жадуваното време през годината, когато се отдаваме на активна почивка. Пътешествия, забележителности, плисък на морски вълни… А защо не и малко спортен риболов?
Вярно, скъпи дами, че за повечето от нас последното някак не се вписва в плановете ни за релакс и развлечение. Ала не са малко и тези момичета, които нямат предразсъдъци да хвърлят въдица във водата…
В желанието си да спомогнем за развенчаването на стария мит, че риболовът е запазена мъжка територия, рискуваме да открехнем тема, не толкова популярна сред жените.
Затова ви срещаме с Жан-Пиер Роттиер – белгийски национален шампион по спортен риболов.
Г-н Роттиер е роден в Брюксел през 1948 г. Завършва финанси и търговия, след което гради своята кариера – работи като финансист, а по-късно е изпълнителен директор в голяма белгийска компания. Спортният риболов го съпътства от ранно детство. Печели множество награди и състезания, лови риба на много места по света.
През 2010 г. става национален шампион на Белгия по спортен риболов. След пенсионирането си се установява във Варна през 2017 г. Към днешна дата изцяло се е посветил на любимия спорт. За удоволствие инструктира неопитни риболовци, желаещи да се развиват.
Любовта към риболова ли Ви доведе във Варна?
Дойдох да живея в България поради многобройни причини, някои от които – дълбоко лични. Но избрах Варна заради морето и риболова.
Как се запалихте по този спорт?
В него съм от съвсем малък. Започнах на три години и половина, придружаван от баща ми и дядо ми.
Вие сте шампион. Кога обаче спечелихте първата си награда?
Първият ми трофей е от спортно състезание през 2007 г.
Как стигнахте до националната купа на Белгия? Бяхте ли си го поставили за цел, или беше въпрос на късмет?
За да достигна това ниво, преминах дълъг път на тренировки, упорство, постоянно усъвършенстване. Години наред градих умения, усвоявах нови техники. Натрупах богат опит и точно той се оказа решаващ.
Цял живот се занимавам със спортен риболов, а национален шампион станах чак на 62 години.
Мисля, че няма случаен успех в живота. И по принцип не разчитам на случайността.
Скъпо ли струва поддържането на специалните рибарски такъми? Достъпно удоволствие ли е риболовът?
Това зависи много от типа риболов и от особеностите на рибата, която ще се преследва.
Аз лично практикувам риболов от брега и на лодка. Ала спортният риболов е с много разновидности.
Материалите с високо качество са наистина скъпи, но има и материали с по-ниско качество, които са евтини.
Грубо сметнато, един риболовец спокойно може да се приготви и в рамките на 40 – 50 лева, поне на първо време.
Обучавате млади риболовци. Какви са основните грешки, които допускат? С какво не се съобразяват начинаещите?
О, както във всички спортове, така и в риболова дебютантите правят грешки. И моята роля е да ги коригирам, да ги напътствам, да им обяснявам защо е необходимо търпение и отлично самообладание в този спорт.
Трябва да отбележа, че много кандидати се отказват след 3 – 4 сеанса. Защото е трудно.
В началото начинаещите често чупят въдицата си, а също я вадят от водата твърде рано или късно. И в двата случая изтървават рибата.
По принцип в риболова няма скрити опасности. Разбира се, всеки трябва да внимава, за да не падне във водата.
Може би се срещат безсъвестни аматьори, които се излагат на риск, използвайки някои непозволени средства. Надявам се, че това са изключения.
Според статистиката само 10% от жените в света се включват в този спорт. Вие как приемате жените в риболова?
Ще призная, че съм учуден от многочислеността на жените, които се интересуват от риболов в България.
В Белгия съм виждал много малко жени риболовци за 67 години, откакто се занимавам с това. Бих казал, че там са единични случаи.
Изцяло благоприятно съм настроен спрямо дамите и тяхното присъствие в редиците на спортния риболов. И трябва да призная, че много често те се справят по-добре от своите мъже!
Признавам, че в много страни жените, практикуващи риболов, са рядкост. Това очевидно не се отнася за България.
Освен морето, риболова и жените, кажете още три неща, които обичате в България!
(Смее се…) Ценя изключително климата – отчетливо по-приятен е от белгийския. За човек като мен, който обожава слънчевите лъчи, климатът тук е прекрасен!
Обичам също гостоприемството на хората. Обаче от това число категорично изключвам българската администрация! (Размахва пръст.)
И високо оценявам националната ви кухня – страшно разнообразна и сочна!
Сега бихте ли се наели да участвате в състезание по спортен риболов?
В България продължавам усърдно да се занимавам с моя спорт. Не бих участвал в състезание по простата причина, че не съм българин по националност. Затова не бих могъл да се явявам тук на национални състезания.
И всъщност не зная дали в България се провеждат такива инициативи, в каквито съм се изявявал.
Какви са предимствата на нашето Черно море?
Черно море е много интересно и благодатно за риболов! Богато е на различни видове риба, а това позволява да се упражняват разнообразни техники, съобразно търсения вид.
Имате ли си любима риба за улов?
Рибата, която обожавам да преследвам и е приоритет за мен, това е щуката. Много бойно настроена, много борбена! И трудна за примамване…
Също харесвам всички видове, които плуват в спокойни води – в езерата и язовирите.
А на морския бряг най-много се забавлявам с чернокопа.
Знаете ли приказката за златната рибка? Нея търсите ли я понякога?
Прекрасно зная приказката. Аз наистина съм хващал златна рибка. Не се шегувам! Това се случи преди години в Средиземно море…
Може би Вие не знаете, но има един вид риба точно с това име. Тя е рядък екземпляр и мисля, не обитава Черноморието.
Интервю на Гана Василева