До всички жени, които не си купуват рокля с цип на гърба
Отдавна беше настъпил моментът, когато в моловете единственият магазин, в който всичко ми беше по мярка, остана книжарницата. Въпреки това, в много редки случаи, някоя настоятелна приятелка успяваше да ме убеди да разгледаме „набързо” какво ново има в някоя от огромните търговски сгради. Последната новост, която открихме е, че вече съществува номер XXS… и той не е в детския магазин.
Така преди няколко седмици се „гмурнахме” в дълбоките води на модните тенденции. И докато с притаен дъх броях X-вете пред S-овете, се появи тя. Сигурна съм, че всяка жена, която се е влюбвала от пръв поглед в рокля, ще ме разбере. Тогава се случи почти невъзможното – роклята съществуваше с моя номер. Това вече беше съдба. Звездите се бяха наредили така, че там някъде, в офиса на някоя модна корпорация, някой дизайнер, сред всички свои ежедневни X-ове и S-ове, беше решил да създаде точно този модел в друг размер – грешка на ръката или порив за бунт… няма значение. Важното беше, че в тази вселена, тук и сега, бяхме на една крачка разстояние- аз и роклята.
Прочетете още: „Малка черна рокля“ според типа фигура
Не виждах нищо друго в магазина, грабнах роклята и тържествено с поглед, казващ „и моя номер го продават в мола” стигнах до пробните. Някакъв далечен глас наруши ритуалното ми обличане на роклята: „Да Ви помогна ли със закопчаването на ципа?”
В този момент всичко се срина (знаех си, че вселената е несъвършена и звездите никога не се нареждат в идеалните координати). Роклята беше с цип на гърба. Да, в действителност беше моя номер, стоеше ми добре и дори нямаше нужда от корекции. Но гласът продължаваше да звучи в главата ми и вече не казваше само едно изречение: „Да Ви помогна ли със закопчаването на ципа?”…”защо ще я купувате изобщо, ако няма кой да ви помогне със закопчаването й”…”живеете сама, нали?”…”тези рокли не са за жени, които няма за кого да ги облекат”…