Да станеш приемна майка – да дадеш шанс на дете в риск

Услугата „Приемна грижа” стартира в България през 2000 година, когато в Пловдив е одобрено първото приемно семейство. Към момента в страната има 2 167 приемни семейства, но те не са достатъчни. Над 600 деца посрещнаха своите тъжни коледни и новогодишни празници в институциите.

Тенденцията е до 2025 г. домовете за сираци и изоставени деца да бъдат закрити, а ще останат трите алтернативи – настаняване в жилища от семеен тип, приемните семейства и осиновяването.

Да станеш приемна майка е изключително благородно решение, за което трябва най-вече голямо сърце. Отговорен ангажимент е да отгледаш, възпиташ и дадеш бъдеще на чуждо дете, което съдбата по една или друга причина е ощетила. Заангажирана си 24 часа в денонощието, но усилията ти стократно се възнаграждават, като виждаш радостта, която искри в детските очи и усещаш обичта на протегнатите към теб ръчички.

Всяко от тези деца е различно, със своя житейска история, но всички те са много уязвими, изтормозени, изстрадали и се нуждаят от топлина и любов.

По програмата функционират два вида приемна грижа – доброволно приемно семейство и професионални приемни семейства.

Който участва като доброволен приемен родител, не получава парично възнаграждение за това, че отглежда чуждо дете. Но Дирекция „Социално подпомагане” изплаща месечно средства за издръжката на детето в следния размер:

■ за дете до 7 години – трикратен размер на гарантирания минимален месечен доход за страната – 225 лв.

■ за дете от 7 до 14 години – 3, 5 кратен размер на гарантирания минимален месечен доход за страната – 262, 50 лв.

■ за дете от 14 до 18 години или до завършване на средно образование – четирикратен размер на минималния месечен доход за страната – 300 лв.

Доброволните приемни родители имат право и на допълнителни помощи за отглеждането на детето.

В България засега доброволните приемни семейства са само 7.

Професионалните приемни родители освен посочената по-горе издръжка и помощите за детето, получават и месечно възнаграждение (заплата), което се регламентира от граждански трудов договор. База за определяне на възнаграждението е минималната работна заплата за страната.

Професионалният приемен родител месечно получава:

● при 1 дете – 150 на сто от минималната работна заплата за страната;

● при 2 деца – 160 на сто от минималната работна заплата за страната;

● при 3 и повече деца – 170 на сто от минималната работна заплата за страната.

За отглеждането на деца с увреждания издръжката за децата и заплатата на приемния родител са по-високи.

Процедурата за кандидатстване е следната:

  1. Подава се заявление в отдел „Закрила на детето” към съответната Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес.

В заявлението се посочват 2 поръчители, които да дадат индивидуални препоръки за кандидата – писмени препоръки и интервю.

  1. Провежда се процес на оценяване

Оценяването на кандидатите се извършва от социалните работници и трае 4 месеца. То включва:

  • провеждане на обширно интервю в дома на кандидата

• Оценяват се личните качества на кандидатите. Те трябва да са дееспособни, психически и физически здрави лица, тъй като ще поемат отговорността да отглеждат и възпитават дете, да формират у него личностни качества, като се стремят да съхранят неговата идентичност.

• Оценяват се битовите условия в жилището: подходящо ли е за отглеждане на дете, как е обзаведено и как е поддържано. Много е важно семейството да може да осигури достатъчно лично пространство за ежедневието на детето – в жилището да е налице помещение за детска стая, баня и т.н.

• Разпитват се кандидатите за техните предпочитания и очаквания спрямо детето – възраст, съгласни ли са да гледат дете с увреждания и др. Те нямат право да избират детето по етнос, цвят на кожата, на косата, на очите и пр.

  • провеждат се интервютата с поръчителите
  • кандидатите за приемни родители задължително преминават през базово обучение, което приключва с доклад и становище от обучителя

Когато процедурата за оценяване приключи с одобрение на кандидата, се пристъпва към процес на опознаване между детето и приемните родители, който продължава от 4 до 6 седмици. Следва настаняване в дома на приемното семейство.

През първия месец социалният работник посещава детето в неговия нов дом най-малко 2 пъти, а всеки следващ месец прави по едно посещение. Приемните родители могат да се обръщат за съдействие към него винаги, когато сметнат за необходимо.

На приемното семейство се осигурява помощ чрез поддържащо обучение, консултиране, групи за самопомощ и други услуги.

Повечето жени, които кандидатстват по проекта, имат свои вече отраснали деца, но чувстват в себе си любов и сили, за да отгледат още едно дете.

Посвещаването на приемното майчинство е един достоен избор, който дава нов смисъл в живота. Какво по-човешко от това да отвориш сърцето си за дете в риск и да му дадеш обич, сигурност и подслон, където то да расте щастливо?

Автор: Гана Василева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *