5 типа родители, които ощетяват емоционално децата си

Всяко човешко същество има толкова нужда от емоционална близост и топлота, колкото от храна и вода. Но има хора, които се фокусират изцяло върху себе си и пренебрегват чувствата на околните. Става въпрос за т. нар. емоционална немарливост, а най-страшно е, когато я проявяваме в ролята си на родители. Защото тогава потърпевшите са собствените ни деца. Тези отношения са най-проблемни, защото детето наистина няма друг избор, освен да се примири с родителското пренебрежение, за да оцелее.

Когато един човек е сантиментално подтискан в детството си и лишаван от обич, той несъзнателно изпитва тази липса през целия си живот, търсейки начини да я компенсира.

При родителите, които емоционално ощетяват децата си, се разграничават 5 типа:

Авторитарните родители

Това са тези, които изискват безропотно подчинение, задължават децата си да живеят по техните правила и да изпълняват безпрекословно нарежданията им. Те не ги оставят никога да изразят своите чувства.

Израсналите в такова семейство получават робски манталитет, тъй като не им се дава възможност да бъдат самостоятелни. Винаги са държани изкъсо и строго. Като възрастни те стават подтиснати, много свити и плахи.

Прекалено снизходителните родители

Те никога не се намесват в изживяванията и проблемите на децата си. Не поставят въпроси, не предлагат решения, не изразяват мнения, препоръки, желания. Не се интересуват от нуждите и вълненията на децата си. Оставят ги на самотек – не ги стимулират за нищо и не им помагат да оформят възгледите си за живота. Тези родители не обичат конфликтите, затова не им се месят и не се противопоставят. За тях по-важното е да не си нарушават личното спокойствие, затова на практика не се занимават с възпитанието. Страхуват се да поемат отговорност за другите.

Такива прекалено благосклонни родители отглеждат дете, което не познава никакви задръжки и ограничения. Снизходителното родителско отношение има много лоши последици за подрастващите. Тези деца са с лошо държание и остават неспособни за конструктивно поведение.

Взаимоотношенията в семейството оказват влияние на бъдещите връзки на децата

Нарцистичните родители

Това са хората, които си мислят, че светът се върти около тях и техните нужди са най-важни. Те се вълнуват повече от себе си, отколкото от потребностите на своите деца. А от тях очакват да ги боготворят и винаги изискват прекалено внимание. Такива родители не умеят да изразяват привързаност и емпатия заради прекаленото си себелюбие. Те не обичат децата си заради това, което са наистина, а по-скоро заради обожанието, което получават от тях. Нарцисистите търсят постоянно одобрение от другите, тъй като не могат да го намерят в себе си. Те дълбоко се засягат, когато децата им не ги обграждат постоянно с внимание и не отговарят на очакванията им.

Отгледаните от такъв родител после трудно идентифицират своите собствени нужди и желания. Чувстват се недостойни да имат в живота си по-високи стремежи и да търсят задоволяване на потребностите си. Те вечно ще изпитват липса, защото никога не успяват да се възприемат такива, каквито всъщност са.

Родителите перфекционисти

Не могат да се примирят, че тяхното дете не е перфектно. Ако то не е най-добро и най-успешно във всичко, тези родители не са щастливи.

Перфекционистите са хора, които не приемат своите недостатъци, нито пък тези на другите. Те не осъзнават, че никой не е идеален. Проектират устрема си към съвършенство върху своите деца. Всеки път, когато техните отрочета не могат да удовлетворят високите им очаквания, това страшно ги вбесява.

Ще възпитат дете, което ще е перфекционист като тях, ще има нереално високо мнение за себе си и постоянно ще се терзае от безпокойството, че не е достатъчно добро, за да покрие максимума. Тези деца са много стресирани. Като възрастни те трудно създават и поддържат интимна връзка, понеже имат прекалени претенции към партньора. Тежко понасят нечия критика или неодобрение. Това, което ги гнети цял живот: никога не успяват да се почувстват достатъчно добри в нещо. Постоянно се тормозят и изискват още и още от себе си. Така пропускат най-важното – да се насладят на живота.

Научете се да казвате “Обичам те!”

Отсъстващите родители

Те не присъстват в годините, когато детето расте. Причините са смърт, развод, работа и др. Като изключим родителите, които са починали, затова ги няма, останалите просто имат други приоритети, които излизат по-важни от детето им. Отсъствайки физически и емоционално, не вземат участие в отглеждането и възпитанието на детето си. Заради тях то винаги ще се чувства пренебрегнато и изоставено, лишено от обич. Става твърде отговорно, защото рано усеща житейските грижи на плещите си. Такива деца са принудени да пораснат преждевременно. А след това, макар и пораснали, в себе си носят винаги малкото уязвимо дете.

Емоционалните рани, останали ни от детството, лекуваме цял живот. Те заздравяват най-трудно – дълъг и бавен процес, за който е нужно много време и търпение.

Ако разпознавате вашите родители сред гореизброените 5 типа, дайте си сами любящите грижи, които заслужавате! Въпреки че вече сте голям човек, отнасяйте се към себе си като към дете, което има нужда от топлина, от нежност, от подкрепа. Избягвайте прекалените критики и присъдите на околните. Вие сте били достатъчно емоционално ощетени, за да ви травмират и другите със своето неразбиране и малодушие. Обичайте се! И не допускайте тези грешки в отношението си към вашите деца!

Източник: Overblog

Превод от френски: Гана Василева

One thought on “5 типа родители, които ощетяват емоционално децата си

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *