СВОБОДНО ВРЕМЕ

24 май – Ден на славянската писменост и на българската просвета и култура

Отново е 24 май – една тъй светла и празнична дата! Ден на българския дух, оцелял през вековете. Възкръсвал като феникс-птица над пожарища и пепелища, блещукал и в най-тъмни за България времена, водил ни в студ и мрак, за да пребъдем като нация.

Празник на перото е, но днес не ми е много празнично. Болно ми е за оглозганото ни образование, за стотиците затворени училища, обитавани единствено от плъхове и призраци…

Тъжно ми е, че тези, които наистина искат да учат, могат да постигнат това не в нашите, а в чуждестранните университети. Защото тук образователната ни система е буквално срината, разбита е на пух и прах от безхаберници и търгаши.

В българското училище отдавна се извърши голямата подмяна на ценностите и то днес е просто приют за хора, които отиват там да правят всичко друго, но не и да дават или да получават знания… Учителите са сведени до обикновени детегледачи и пъдари, училищата са забавачници и зоологически градини, където преподаването е доведено до мисия невъзможна…

Публична тайна е, че масовото училище днес е на дередже зверилник, едва удържащ неконтролируема младежка тълпа, а голям процент от учениците преминават от клас на клас буквално неграмотни – не познават всичките 30 букви от азбуката, не знаят да четат и пишат, пък да не говорим за разбиране на чуто и прочетено. Много от тях завършват средното образование и отиват дори в университета, без да знаят и да могат нещо.

В същото време трудовите борси ежедневно обявяват десетки, ако не и стотици работни места, за които кадри липсват. В туризма, в селското стопанство, в сектора на услугите, където се търсят хора със средно образование, има толкова свободни позиции, а няма кой да ги заеме. Защото нашето младо поколение просто не е подготвено за живота – то е научено на лентяйство, на неспособност да поема отговорност, на неграмотност и на безхаберие.

Прочетете още: ВЪЗДЕЙСТВАЩО! МАЛКИ ДЕЦА ПЕЯТ „ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ…“ ПО СЛУЧАЙ 24 МАЙ! (ВИДЕО)

Сега действащата образователна система приучва младежите със сигурност на едно – как да бездействат, как да се шляят и как цял живот да бъдат паразити. А на чий гръб?! И това започва още в първи клас, още в начална училищна степен, тъй като според закона ученик от начален етап не може да повтаря клас. Впрочем тенденцията е въобще да няма повтарящи ученици.

Така много деца, които не получават достатъчно помощ и контрол от страна на родителите, преминават от клас на клас, без да познават дори една буква. Не поради умствена изостаналост (тук не става въпрос за учениците със специални образователни потребности). Просто семейното им възпитание и нагласите на домашната им среда са такива – да не се потрудят за нищо. Не визирам определен етнос – такива родители има и българи, и турци, и роми. Главно, защото много добре знаят, че отрочетата им ще преминат в по-горен клас така или иначе – между капките.

Представете си сега един пети клас от 30 ученици, в който 12 – 15 не познават и кьорава буква. Ами те провалят бъдещето на останалите 15, които се трудят, знаят и искат да могат! А учителят в един такъв клас не е вече учител – той става звероукротител, бодигард, палячо, маймуна и какво ли още не … заради едната заплата. От тука тръгва цялата гавра с българския учител и гаврата с образователната институция.

Доводът на компетентните органи е добре известен: ако повтаря клас, детето се травмирало психически. Затова в началните класове всички преминават. Не е ли обаче травмата още по-голяма за детето, питам аз, когато то преминава гратис, стои като парцал на чина, неразбиращо нищо от новия учебен материал, а всички други му се подиграват и го третират? Защото е очевадно за знаещите, че мястото на незнаещия не е там, той е натрапник, който много бързо става завършен лумпен. Така МОН прави мечешка услуга на много, много деца – те не знаят буквално една буква, но са в прогимназиален клас и така завършват дори средно образование. Не от липса на способности, а чисто и просто от мързел! Това безумие не бива да се нарича толерантност, то няма нищо общо с толерантността.

Не е срамно да повториш клас, когато това е наложително. Срамно е да завършиш основно образование, а да не можеш да си напишеш името сам. Ако не от първи клас, то от втори клас трябва да има повтарящи ученици, щом не са овладели минимума от знания. Повторението все пак е майка на знанието – това си е стара истина и не е казана случайно. Иначе всички други напъни на МОН ще са преливане на пусто в празно – колкото само да се вдига шум и да се залъгва данъкоплатецът, че парите му са правилно оползотворени. Да, ама не са! Училището отдавна е превърнато в кранче, което напусто източва държавата! 

Празнувам 24 май с моите книги и с моите учители – тези, които нося дълбоко в сърцето си. Там подмяна поне никога няма да има!

ЧЕСТИТ 24 МАЙ!

Автор: Гана Василева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *