Помощ! Обърках тотално нещата!

Отношенията с противоположния пол често предизвикват редица въпроси, на които не можем да си отговорим.

Той дали ме харесва? Ами ако излиза с мен само от любопитство? Може ли да сбъркам някъде? А ако иска само секс? Дали изглеждам добре в очите му? А парфюмът ми харесва ли му?

Да… Редица въпроси без нито един отговор. И сега какво? Не смеем да пишем първи, защото не знаем той как ще реагира. Мислим го. Как да го напишем? А тук какво да кажем? Ами ако…

Не! Мисля, че Мимето може да ми помогне. Звъня ѝ!

• Мими? Помощ! Не знам какво да му кажа. Как да му отговоря? Май обърках тотално нещата…
• Искаш ли аз да се оправя?

Да… И тук идва най-голямата грешка. Влизаме в порочния кръг на „той каза, тя каза” и пак никой нищо не е казал.

Мимето започва да пише, ред след ред. И я забърква една, която дори не сте подозирали. Дали ми се е случило ли? И още как! Дори по-скоро, отколкото сте предполагали.

Това не е любовна история, ако сте от тези, които това търсят. Не… Тук няма да я откриете. Това е една история за действия, предприети в изключителната ни женска глупост… Да! За онази глупост говоря, която проявяваме, когато си харесаме някого… Страшната глупост.

Ето я и моята история. Една от всички порочни истории в отношенията ми с мъжете…

Всичко започна чрез едно от приложенията за запознанства – Tinder. Е, предполагам знаете как стоят нещата там. Съвпадате си с някого, започвате да си пишете и ако проявите някакъв по-силен интерес един към друг, разменяте контакти в други социални мрежи… Това и на мен ми се случи с въпросния господин.

Разменихме си „приятелство” във Facebook, последвахме се и в Instagram. Чудесно! Започна и голямата комуникация… От там чат след чат. Всеки интересен, поне за мен.

Дойде денят, в който щяхме да се видим. Лелеее, какъв ужас настана тогава. Сега повечето от вас ще се чудят, защо пък е настанал ужас? Ами… Да кажем, че не бях излизала по срещи от години, не знаех как да флиртувам, а този господин ми харесваше. И ако се изложа… Ами ако не ми хареса? Ами ако аз не му харесам? Не… Тази среща ще е абсолютен провал! Е! Така си беше. Не бях себе си – нито визуално, нито като държание. Пълен провал! Много критично звуча, но си имаше защо. Отървах се от срещата някак и всичко приключи.  Казах си: „ Няма да му пишеш повече! Достатъчно се изложи вече”. Да бе! Тя глупостта ми надделя! И то много. Писах му. Как да не му пиша? Изглеждаше добре, говореше още по-добре и увлекателно, и на всичко отгоре успя да ме прекъсне (а това си е голямо постижение, предвид факта, че когато се притесня, говоря повече от обикновено).

Писах му, за да се извиня и той ми отвърна. Странно, но се съгласи да се видим отново, но с уговорка за реванш. Какъв реванш? Какво ще рече това? Ами ще го черпя бира, може и да помогне (абе, кой ти е очаквал, че човекът говорил за реванш в отношението ми към него).

След няколко дни чат и един телефонен разговор дойде денят, в който ще излезем отново. Беше скоро! В неделя. Уговорката беше да се срещнем в 21 часа пред нас.

Спомням си, че още в 18 започнах да се преобличам. Сега с този панталон и тази блуза ли? Или не, не, не. Тази риза. О, не! Тя ме прави дебела! Няма да е това. Абе защо беше цялото втеляване? Все едно на официална вечеря в Белия дом отивам… Ужас!

Приготвих се аз и в 21 получих съобщение „Долу съм”! Тогава си спомням, че казах на съквартирантката си: „Стискай палци да не се издъня отново!”, а тя със смях ми отвърна: „Спокойно, просто бъди себе си!”.

Излязох! Седнахме на заведение и започнахме да говорим. Спомням си, че се смях много, бях себе си. Изслушвах го, защото ми беше интересно какво казва. И то много (нали знаете, когато някой ви е интересен и искате да разберете повече и повече… е, и аз така, слушах го!). Привлече ме с начина, по който ме гледаше, а онзи начин на говорене, в който той някак взима контрол над теб, бе още по-съблазнителен. На финала той ме прегърна и всеки по пътя си.

След тази среща се започнаха и въпросите. Ами сега какво? Какво мисли този път? Допаднах ли му? Защо не ми пише пръв? Ами ако не съм му допаднала?

Да. Тогава дойде и обаждането до Мимето.

• Мими? Помощ! Не знам какво да му кажа. Как да му отговоря? Май обърках тотално нещата.
• Искаш ли аз да се оправя?
• Да, но внимавай!
• Какво искаш да разбереш?
• Не знам… Искам да знам дали ще има трета среща и дали втората му е допаднала.

И Мимето започна да му пише… ДА! Правилно! От моя профил!

Правило №1: Никога не намесвай приятелка в личните ти отношения!

Мимето започна да пише по своя начин. Да! Както тя си знае! И там ги завъртяхме едни…

Разбрахме, че среща №2 му е харесала, което за мен бе достатъчно. Но… Не беше само това. Тя  започна да флиртува по своя начин и подхвана онази тема. Темата секс. Някак и до нея стигнахме. Мимето увърташе ли, увърташе и успя да замеси думите „схема” и „игра”, с които още повече я втасах. Абе, какви схеми? Какви игри? Целият разговор около това се завъртя, а ние и двете не знаехме вече какво да правим. Но поне успя да го покани на среща, защото аз това не можах да го направя.

Излязохме още на следващия ден, но усещах, че нещо този път няма да се развие добре. Говорихме, усмихвахме се и беше приятно, поне за мен. Изпратихме се, но този път без нищо. Ок!

Прибрах се и първото обаждане беше към Мимето. Разказах ѝ всичко! А тя ми зададе въпроса: „ Целуна ли те?” Ами… Не. НЕ! Не ме целуна, това си беше отговорът.

Оттам се започна и голямото говорене с Мимето и съквартирантката. И все към един и същ въпрос отвеждаше този разговор: „Абе, защо нямаше целувка?” И тогава се започнаха онези клюкарствания. Събрахме се с приятелки и се започна обсъждане на срещата. Та, оттам и следващата голяма грешка.

Правило №2: Никога не се повлиявай от приказките на хората!

Подвластна на глупостта си и на приказките на хората за това, че трябва непременно да разбера какво се случва и защо не е имало развитие, отново прибягнах до помощта на Мимето. Помолих я пак да му пише от мое име. Като тук я втасахме още повече!

Започнаха едни въпроси като на кръстосан разпит и той на всички отговаряше, че просто иска да ме опознае. Е да де, ама то няколко женски глави никога не мислят адекватно и притискането продължи до момента, в който Мимето завърши разговора по нейния начин: с грубост и с притискане. И всичко приключи. Той се отдръпна.

Как няма да го направи: две момичета, пишещи от името на една, а всяка с различен подход – ту е мила и добра, ту е лоша и предизвикателна. Едната се смее, а другата те съблазнява. Коя е истинската? С коя си пише? Изобщо има ли нещо истинско в нея?

Правило №3: Бъди винаги себе си!

В такъв момент каквото и да правите, всичко вече е загубена кауза, освен да му кажете всичко. И така дойде следващото съобщение: „Когато си свободен, ми се обади! Искам да се видим за малко, защото не бях напълно откровена с теб!”

А там някъде се появи и най-объркващият отговор: „Добре!”

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

Автор: Ирина Илиева