Вълните на морето са жени – Евтим Евтимов

Малко са българските поети, които могат да пишат за любовта по начина, по който го правеше великият Евтим Евтимов. Той ни напусна на 82-годишна възраст през лятото на 2016 година, но стиховете му ще бъдат живи, докато има кой да ги чете.

През живота си Евтим Евтимов е работил като учител, а освен това е бил програмен ръководител на радиото в Петрич. В по-късен етап завежда отдел „Поезия“ и е директор на издателство „Народна младеж“. Работи и като зам.-главен редактор на списание „Пламък“ и главен редактор на вестник „Литературен фронт“ и списание „Родолюбие“.

С течение на времето стиховете на Евтим Евтимов се използват за множество песни, включително от изпълнители на Лили Иванова, ФСБ, Панайот Панайотов, Георги Христов, Веселин Маринов и други. През 2006 година президентът Георги Първанов го удостоява с орден „Стара планина“.

Представяме ви прекрасното стихотворение на Евтим Евтимов „Вълните на морето са жени“:

ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО СА ЖЕНИ,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилният ще плаче от тъга,
а истинският сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира