Великите жени: Елисавета Багряна
Елисавета Багряна е колосална поетеса, живяла изпълнен с противоречия и страст живот. Тя предизвиква интерес не само с творчеството си, но и с личната си съдба.
Родена е с името Елисавета Любомирова Белчева на 29.04.1893 г. в София, в семейството на обикновени чиновници. За кратко се мести с родителите си в Търново, но като цяло животът ѝ преминава в родната София. След завършване на гимназия тя учителства една година в село Афтане, след което записва славянска филология в СУ. Това е период, в който младата студентка попада в писателските кръгове и се запознава с Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Константин Константинов, Георги Райчев.
Нейната натура не е на свито, срамежливо момиче, което гледа на тях с изпълнени с възхита очи. Напротив – тя се чувства в свои води в тази среда. Първите ѝ две стихотворения са публикувани през 1915 г. Скоро след това Багряна заминава да работи като учителка в Кюстендил и Враца. Запознава се с капитан Иван Шапкарев, син на етнографа Кузман Шапкарев. Тя е очарована от факта, че младият офицер бяга от военното си поделение, за да се среща с нея във Враца. И макар да не е лудо влюбена, когато той иска ръката ѝ се съгласява да се омъжи за него.
Свекърът е фолклорист, който е посветил живота си на каузата да поддържа жив пламъка на българщината в Македония. В този смисъл поезията не е чужда на душата му. За свекървата обаче нещата не стоят така. Според нейните разбирания, жената трябва да е домакиня, която да върти къщната работа, докато мъжът ѝ гради кариера. Писането на стихове съвсем не се вписва в представата ѝ за порядъчна съпруга. Тя постоянно наставлява Елисавета и я държи на къса каишка. Това принуждава поетесата да крие тетрадките със стихотворения, а публикуваните през този период поеми са подписани с псевдоними.
Честите отсъствия на Иван от дома, властното отношението на свекървата спрямо нея и силната любов към поезията влизат в челен сблъсък. Към тази колизия се добавя и фактът, че 1924 е годината, през която тя се среща с литературоведа Боян Пенев. Той е съпруг на Дора Габе, но от години не споделя с нея общ дом. Между двамата пламва страстна любов, която те не се мъчат да крият по никакъв начин. Под неговото влияние Елисавета променя стила си на писане и стиховете ѝ стават по-освободени. Макар вече да е станала майка на малкия Любомир, Багряна прави избора да разтрогне брака си. И така, на 16.04.1925 г. поетесата събира багажа си и напуска семейното гнездо. Шапкарев, като истински кавалер, преглъща гордостта си и помага на бившата си съпруга да се изнесе. Това става причина да закъснее за опелото на убития ген. Константин Георгиев в храм „Света Неделя”, където са се събрали елитни военни и видни политици. Храмът е взривен, а Иван Шапкарев се спасява като по чудо. За този ден той казва: ”Лиза ме направи нещастен, но спаси живота ми.”.
Багряна сключва сделка със семейството на мъжа си да не вижда детето. Този факт сам по себе си говори достатъчно за нейния характер. На малкия Любчо е обяснено, че майка му е заминала да учи в Париж. До навършването на 16 години момчето дори не подозира, че поетесата, чийто литературни четения посещава, е неговата майка. А истината научава случайно, и то от вестниците.
Прочетете още: Великите жени: Петя Дубарова
През това време Елисавета Багряна, освободена от оковите на брака и майчинството, живее на пълни обороти, твори и публикува стихотворения в редица вестници. Любовта между нея и Пенев е страстна и тя забременява още в началото на тяхната връзка. Дора Габе не е дарила Боян с наследник и той е на седмото небе от щастие. Всъщност причината да няма наследник от Дора е самият той. Когато съпругата му забременява, той я принуждава да направи аборт, а Дора не успява да забременее никога след това. Багряна обаче няма намерение да сменя пелени и да стои вкъщи. Макар любовникът ѝ да я моли на колене да запази детето, тя е категорична в отказа си. Съдбата като че ли го наказва за егоистичния избор, който е направил преди години. Въпреки този преломен момент в техния живот, връзката им остава силна и изпепеляваща. Те решават да сключат брак. За целта Боян Пенев трябва да разтрогне брака си с Габе. Съдът насрочва дата за дело, но до него така и не се стига. Месец преди това, само на 46 години, той напуска този свят след усложнения при операция от апендицит. Годината е 1927. Багряна губи любимия си, но и издава първата си стихосбирка – „Вечната и святата”. Макар през всичките предходни години тя да се е включвала активно в литературния живот на страната, именно издаването на тези стихове дава тласък на кариерата ѝ. Името на поетесата вече се свързва от хората с талант и красиви творби, а не само със скандални връзки.
Дора Габе остава законната съпруга на Боян Пенев, макар и само по документи. Между двете поетеси обаче се зараждат странни отношения. Те се конкурират постоянно както на литературната сцена, така и на любовната. През 1934 г. в живота на Багряна се появява нов мъж – Матвей Вълев. Той е пътешественик, бохем и любител на приключенията. Двамата прекарват заедно 10 години, докато през 1944 г. Матвей заминава като доброволец на фронта и е убит. Поетесата отново остава сама. Тя продължава да твори и да издава, като започва да пише и стихотворения за деца. Дора Габе се носи на крилете на любовта и стяга сватба с Александър Ликов – известен дипломат и публицист. Когато двойката случайно се засича с Елисавета Багряна на постановка в Народния театър, Габе не може да пропусне възможността да нарани врагинята си, демонстрирайки личното си щастие. Двете уж са загърбили миналото, но явно не съвсем. Тя запознава Елисавета Багряна и Ликов с нескрито злорадство. Скоро обаче годеникът спира да посещава Габе, не се обажда и просто изчезва от живота на поетесата. Дора с ужас разбира, че Елисавета за втори път е отнела мъж, когото тя обича. Ликов е сключил брак с Багряна тайно в дома на свой приятел, с благословията на патриарх Кирил. Смъртта слага край на този брак през 1954, когато Александър умира.
Съперничеството между двете дами продължава през целия им съзнателен живот, като постоянно крадат мъже една от друга. Злите езици твърдят, че са споделяли любовта на петима мъже. За онези времена това е нечуван разврат и упадък. Но сякаш напук на злостните клевети и упреци и двете поетеси са сред най-добрите в литературните среди. Техните творби се радват на успех, а фактът, че имената им са актуални и до днес говори, че това не е случайно.
Освен от любовни драми, животът на Багряна е белязан и от едно събитие, което хвърля тъмно петно върху нея и до днес. Дело № 585/42. Обвиняем – Никола Вапцаров. Престъпление – опит за държавен преврат. Свидетели – Елисавета Багряна и Константин Щъркелов. Факт е, че двамата са гостували в дома на Вапцаров, но по това време той е отсъствал и реално те не са се срещали. Защо са извикани да свидетелстват точно те тогава? Семейството на Вапцаров разчита, че явяването в съда на такива авторитетни личности ще бъде голям плюс за защитата. Преди да влязат в залата, Багряна и Щъркелов са „обработени” от облечени в тоги лица. Никой не знае какво са им казали, но е известно, че показанията на Щъркелов са много по-ощетяващи защитата на Вапцаров. Багряна отговаря само на три въпроса, при това почти едносрично.
„Познавате ли лично Вапцаров?
- Не го познавам.
Познавате ли неговата поезия?
- Да, познавам я. (Багряна прочита „Моторни песни” в нощта преди делото. Нищо друго от неговото творчество не ѝ е познато.)
Има ли родолюбие в неговата поезия?
- Да, има!”
През годините Багряна се обявява в защита на българските евреи, включва се в каузата за освобождаване на Добруджа, спасява журналист от заточение, включва се във всички отговорни национални каузи. Всичко това обаче „удобно” е забравено, а процесът срещу Вапцаров е добър повод за скандализираното общество да накаже поетесата за нейния „нисък” морал. И така върху Елисавета е хвърлена вината, че с показанията си е закопала Вапцаров и той е осъден на разстрел.
Напук на всички и точно в унисон с начина, по който е живяла дотогава, Елисавета не позволява никой да разбере колко е наранена. Тя продължава да твори и издава множество стихосбирки. Нейни творби са преведени на 30 различни езика и са издадени във вече бившите Чехословакия, Югославия и СССР, както и във Франция, Румъния, Швеция, Полша, Италия. В периода 1927 – 1983 тя написва и издава „Вечната и святата” , „Търкулната годинка”, „Звезда на моряка”, „Сърце човешко”, „Пет звезди”, „От бряг до бряг”, „Контрапункти”, „Светлосенки”, „На брега на времето”. Международната асоциация на поетите в Рим я награждава със златен медал през 1969, а през 1983 става носител на званието „Герой на Народна Република България”. Три поредни години е номинирана от българска страна за носител на Нобелова награда за литература.
Годините минават, Багряна е вече на повече от 90 години и е сама. Тогава синът ѝ Любомир, вече реализиран юрист, я настанява в дом за стари хора в Горна баня. Там тя прекарва дните си пред прозорец с изглед към Витоша, в удобна самостоятелна стая. За развлечение на обитателите на дома се организират различни събития, често се прожектират филми. На прожекцията на „Хотел Централ” присъства и авторът на филма Веселин Бранев. Всички се смеят от сърце на някои сцени, но не и Багряна. Бранев е озадачен и не се стърпява да попита един от писателите в дома за нейното поведение. Той го успокоява с обяснението, че това е обичайно поведение за Елисавета. Тя избягва да се смее, за да не и се появят бръчки!
Суетна до последния си ден, Елисавета Багряна напуска грешната земя на 23.03.1991 г. на завидните 98 години. Живяла така, както е намирала за добре, обичала, разлюбвала, творила със сърцето си, великата поетеса оставя незаличима следа. Днес творбите ѝ влизат в учебниците по литература, стават текстове на песни, майките ги четат на децата си.