Великите жени: Петя Дубарова

Преди 60 години една млада бургаска двойка младежи плахо прекрачват прага на гражданското. Те си казват „Да” и тяхното ново семейство се превръща в поредната здрава клетка в организма на социалистическа България. Скоро те заживяват в трепетно очакване на първата си рожба. На 25.04.1962 г. Мария и Стойко Дубарови стават родители на малката Петя, която впоследствие всички ще познаваме като поетесата Петя Дубарова.

Семейството е задружно и щастливо. Педагогическото образование на майката ѝ помага да общува с детето с лекота, откривайки пред малкото момиченце един прекрасен свят. Мария запознава дъщеря си с различните форми на изкуство, провокира я да вижда и невидимото. А почвата за развитие на семената на познанието е плодородна, много плодородна!

Първи стъпки към поезията на Петя Дубарова

Петя е прекрасно дете. Малко след като изрича първите си думички, тя започва да вмъква рими в наивните си детски изрази. Тези рими постепенно се сливат в стихчета. Детето е любопитно и малко след третата си година Петя вече чете сама пъстрите си детски книжки. Петгодишна тя става редовен посетител на градската библиотека, от където с мама взимат още книги. Съвсем логично, когато е едва на седем, Петя пише своето първо стихотворение, наречено „Буря в морето”.  

Момичето учи в училище „Иван Вазов” и без проблеми съчетава уроците с писане на стихове. Но както са казали старите хора, съдбата си знае работата… Петя е в трети клас, когато поетът Христо Фотев започва да води поетичен кръжок в някои училища, включително и в нейното. Неговата рафинира поетична душа бързо регистрира таланта и различността на детето. То вижда света по различен начин, съвсем не по детски наивен. Такъв е и стилът ѝ на изразяване – лек, но зрял и мъдър. За нея не е било проблемно написването на двадесет стихотворения за ден, защото Петя просто мисли в стихотворна форма. Христо Фотев се заема със сладката задача да шлифова този многокаратов диамант. Мама Мария изпраща нейни стихове в редакциите на популярните по това време младежки вестници „Народна младеж” и „Септемврийче”. Издателите са озадачени – нима е възможно толкова малко дете да се изразява по този начин? И как  успява да пише толкова много – те получават по 20 до 30 стихотворения наведнъж!

Водени от тези съмнения, те публикуват само малка част от нейните стихове и я канят на среща в редакцията на „Септемврийче”. Засрамени признават, че в началото са били убедени, че Петя не е автор на стиховете. Преди да отпечатат нейните творби, са прелистили десетки, дори стотици томчета с поезия, очаквайки да открият в тях „откраднати” от малката поетеса рими. Обясняват, че творбите ѝ са написани със стил, подходящ повече за друга възрастова група и препоръчват семейството да се обърне към издателство „Родна реч”. И така, един ден Мария и Петя, хванати за ръка, се появяват на прага му. Съдбата отново се намесва и така в този ден момичето се среща с младия поет Григор Ленков. Той разпознава в четиринадесет годишното момиче един истински самороден къс злато и му протяга ръка. Заедно с главния редактор Георги Константинов са на мнение, че трябва да дадат поле за изява на талантливата поетеса. Но списанието е за младежи-средношколци, а Петя е още в 7 клас… Тогава прибягват до малка лъжа за възрастта ѝ, а творбите на бургазлийката се печатат във всеки брой. Скоро започват да излизат и в списание „Младеж”.

Времето минава и Петя вече е приета да учи в английската гимназия „Гео Милев”. Това е сбъдната мечта за нея, тя е щастлива и се носи на крилете на младостта. Вечерите край морето са забавни, младежите се събират за да лудуват, пеят, свирят на китари, палят огньове. Тя прави преводи на текстовете на „Smokie”, “Pooh”, “Beatles”, “Bee Gees”.

Първи снимки във филм

Когато е на 16, Петя е поканена да участва в снимките на филма „Трампа” на режисьора Георги Дюлгеров. Сюжетът се върти около две млади поетеси, едната от които краде стиховете на другата и ги представя за свои в опит да пробие. Петя е в ролята на ощетеното момиче. Вечерите след снимките често завършват в дискотеките на Боровец, където ходят и много чужденци, гости на страната ни. През една такава вечер шведът Пер се запознава с Петя, а тя е зашеметена от първата любов в живота си. Сърцето ѝ бие силно, те танцуват, целуват се… А това е страшно много емоция за чувствителната натура на ученичката. Епитетите, които Петя реди за Пер са „далечен чаровен, светъл, нежен”. Когато той отпътува, а тя се прибира в Бургас, поддържат връзка с писма. В един момент обаче шведът, явно намерил си по-забавно занимание, просто прекъсва кореспонденцията. За влюбеното момиче това е като силен шамар. Тя е наранена, самотна, разочарована… Веселото пламъче в очите ѝ угасва. Тя изпада в депресия, но това състояние не съществува при социалистическото общество! В него всички са щастливи, доволни, целеустремени! Петя споделя болката на разбитото си сърце само със своя дневник.

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо…”

„Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“

Ето такива мисли вълнуват едно момиче на шестнадесет. И не е чудно, че тя става все по-чувствителна към всяка форма на несправедливост, към всичко, което не се вписва във вътрешния ѝ свят, в нейната душевност. 

Моментът на самоубийството

4 декември 1979 г. Едно сърце спира да бие, а ръката стиска празен блистер от сънотворни таблетки. Мълвата се разнася със скоростта на светлината и всички са покрусени дълбоко от загубата на талантливата седемнадесетгодишна девойка. Успоредно с това тръгват и слухове за причината, тласнала Петя към смъртта. Под сурдинка се обсъжда как на комсомолско събрание момичето е обвинено в саботаж. Счупил се е броячът на бутилки на поточната линия в бирената фабрика, в която учениците са на бригада. Учителка обвинява Петя Дубарова, че не е обърнала внимание на аварията и прави предложение да ѝ бъде намалено поведението. То, естествено, е гласувано единодушно.  Петя е зашеметена, чувствителната ѝ натура не може да приеме тази несправедливост. Депресивното състояние, в което е изпаднала, изостря още повече нейната чувствителност. След училище тя се прибира вкъщи, но не споделя нищо с родителите си. Те излизат за работа, а Петя излиза до аптеката. Когато се прибират късно вечерта, Мария и Стойко намират детето си почти безжизнено. Медиците се борят за живота на девойката цяла нощ, но рано сутринта тя издъхва. Погребват я облечена в бяло, а учениците от английската гимназия спонтанно дават израз на гнева си срещу учителите. Това е нечувана дързост в общество, в което всичко е „мед и масло”. Младежите ходят с бели ленти на реверите, пишат „Убийци!” по стените, по чиновете, по дъските. Никой не посмява да ги накаже. Всички гузно мълчат. Но Петя вече е на друго място и няма сила, която да я върне обратно при тях… 

Макар до тялото на девойката да е открита мистериозна бележка с думите 

„Измамена 

Младост 

Прошка 

Сън 

Спомен 

Зад стените на голямата къща 

ТАЙНА”

никой не може да разгадае какво се крие зад тях. Смъртта на Петя Дубарова остава мистериозна тайна, точно като последната дума, която е написала в краткия си  живот.

Петя Дубарова все още не е забравена

Макар да са минали почти 60 години от раждането на Петя Дубарова и повече от 40 години от смъртта ѝ, тя не е забравена. Името на младата поетеса продължава да се свързва с едни от най-нежните стихове, създавани някога. Голяма част от тях бяха превърнати в песни и изпети от едни от най-талантливите ни изпълнители – Йорданка Христова, Кичка Бодурова, Росица Кирилова, Нели Рангелова, Ваня Костова, дует Ритон, Петя Буюклиева, Георги Христов, група Домино, Росица Борджиева. Творческото наследство на Петя включва не само стихотворения (над 200 на брой), но и проза (около 60 произведения), приказки, разкази, импресии, преводи.

Много артисти, между които Ваня Костова, Пейо Панталеев, Стефан Диомов и Стефан Маринов, организират през 1984 г. спектакъл-възпоменание за Петя Дубарова в родния ѝ град. През същата година е сложено началото на литературен конкурс на нейно име. Младите поети от цялата страна приемат като лична кауза участието си в него. През годините на младата демокрация в България (1995) е взето решение родната къща на бургазлийката да получи статут на дом-музей. Ин уредник е сестрата на поетесата – Елица. През 2010 г. в Морската градина е открит и паметник, който поддържа жив спомена за Петя Дубарова. Негов автор е скулпторът Радостин Дамасков, а проектът е на арх. Владимир Милков. Днес нейното стихотворение „Посвещение” вече част от учебната програма на дванадесетокласниците, а тя е автор от списъка за матури.

Петя Дубарова е явление, талант от нейната величина се ражда рядко. Тя можеше да даде на българското литературно творчество още много ярки произведения, но не си даде този шанс. Или може би той ѝ беше отнет… Ако хората бяха по-сензитивни, ако проявяваха повече разбиране към една по-възвишена душевност, ако не робуваха на партийни догми, ако бездуховността, злобата, завистта и безразличието не се превърнаха постепенно в норма, ако… 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *