Шопинг „Втора употреба“: икономия или страст?

Шопинг втора употреба… може би за някои това е тема табу, но за онези дами, открили в тези магазини най–ценната си находка, това е почти като приказка. Алиса и чудесата, сътворени от марки и модели, от цветове и форми, от…самочувствие.

Лично аз попаднах в тези дълбини съвсем случайно. Разхождах се спокойно с моя приятелка, която изведнъж ме задърпа за ръкава с неистово желание да влезем в такъв магазин. Има намаление! – възкликна тя. И то така сякаш беше застанала пред най-хубавия бутик.

От желание да бъда солидарна, от любопитство и от друг тип неясни подбуди аз я последвах. Първоначално не разбирах какво толкова има в този магазин. Единични бройки модели от различни размери, някои нови, други не чак толкова и аутлет колекция с етикет.

Тръгнах неуверено между закачалките и докато се обърна, моята приятелка беше награбила в ръцете си половината магазин. За една доста прилична сума тя успя да се снабди с рокля, яке за детето и пуловер за съпруга. „Брей! Яка работа”, помислих си аз. Ако харесам нещо, ще ми останат пари за други неща. Хем ще съм с нов тоалет, хем ще съм спестила пари.

Много скоро след като направих своето бойно кръщене в редиците на „практичните домакини“, вече по нищо не се различавах от тях. Отдадох се на „икономичното пазаруване“ с такава страст, че то постепенно стана съществена част от моето ежедневие. Парите, вместо да се спестят, се топяха скорострелно. За нова уникална чанта, за палто трепач, за дънки с ниска талия, за декоративни възглавници, пердета и още Бог знае какво.

В един момент картата ми се изпразни, имах дългове, развих невроза и силно чувство за вина. Иначе успешните ми покупки и попадения се бяха превърнали в страст, хоби и начин на живот. Но по някаква причина повече ме натоварваха, отколкото обратното. Буквално живеех за моментите с „ново зареждане“ и „промоции на деня“. Заприличах на дамите с концентриран и напрегнат поглед, които разнасят пълна кошница продукти, но същевременно те следят зорко под око дали ще вземеш „онази рокля“ и ако случайно я оставиш, те я грабват мълниеносно след теб, сякаш от това зависи животът им.

Разбира се, моето ново начинание се отрази и на семейния ми живот. Първо финансово, защото съпругът ми започна да се чуди къде са двете заплати, които уж влизат вкъщи, а все не стигат за нищо и защо вместо на семейна разходка, аз предпочитам да прекарам съботния ден в обикаляне на любимите магазини със звучни имена като „Втори шанс“, „Граби и бягай“, „Аутлет за всеки джоб“ и т.н.

И всичко това беше само едната страна на монетата. Сякаш изведнъж пространството вкъщи намаля. Запълни се с палта, ризи, играчки, чанти и какво ли още не. Всичко беше ценна находка, взета „ей така“, „ако потрябва, да има“, „май ми харесва“, „мисля, че ще го нося“, „колежката няма такава, а аз имам“ и други подобни лозунги. След време установих, че някои от нещата стояха недокоснати, а други бяха направо забравени.

Съпругът ми се шегуваше, че тези магазини събуждат хазарта в хората. Отиваш и не знаеш на какво ще попаднеш, имаш малко пари, но правиш „удар“ като купуваш иначе скъпа вещ, покрай нея още две–три неща, а ако не намериш това, което търсиш, отиваш в следващия магазин и така, докато не акостираш вкъщи с две–три торби в повечето случаи абсолютно ненужни придобивки.

Чудех се защо тези магазини ми действат така. Всеки път преди шопинг бях пълна с адреналин, обземаше ме такъв трепет и вълнение, че нямаше друго преживяване, склонно да ми предостави подобна емоция. Всичко бе достъпно и реално. А като бонус отчитах и факта, че продавачките в тях нехаят за стоката си. Не са като онези в бутиците със сърдити лица, които първо преценяват вида ти, преди да решат дали да си направят усилието да свалят от манекена дрехата, която искаш да пробваш. Понякога ми приличаше на някакво тайнство, в което бяхме посветени все едни и същи хора. Нещо като затворен кръг от вещомани, затворени с проблемите си в един свят на мечти и илюзии, който сами си бяхме създали. Всички търсихме нещо, но в повечето случаи това, което търсихме, нямаше нищо общо с мотивите за направения пазар. И излизахме от магазина със същия товар, с който сме го посетили, но натоварени и буквално с поредния „удар”.

Осъзнаването дойде постепенно. Налагането на ограничението бе почти същото като да се откажеш от алкохола или цигарите. И както и за тях, важен елемент имат обкръжаващите те хора или иначе казано средата. Ако ежедневно си с хора, с които взаимно стимулирате навика си да не пропускате посещение в такъв магазин, порочният кръг се завърта.

Спрях да нося кредитната картата в себе си, запълних свободното си време с посещение на фитнес и започнах да чета книги. През почивните дни задължително правех план за семейно прекарване на времето. Така наистина започнах да спестявам пари и вече имах възможност да си направя козметична процедура, маникюр или да отида на театър – нещо, което преди беше немислимо.

В нашата природа е заложено винаги да търсим нещо. Мерил Стрийп казва, че за да е щастлив човек, са му нужни три неща: любов, хубава храна и секс. И тогава разбрах, че всяка една жена търси нещо… онази дреха, с която ще се почувства женствена и желана, ще впечатли съпруга си или ще плени мечтания мъж, ще бъде секси или сполучливо ще прикрие няколкото килограма повече с точната кройка, цвят и размер, за да се успокои, че е красива, както преди.

Опитът ми показа, че за да се превърне пазаруването от страст в икономия, както за всичко друго е важна границата. Ако сте нервни заради мъжа си или ядосани на шефа, потичайте във фитнеса; ако имате свободно време, дайте част от него на детето; ако сте потиснати, огорчени и с ниско самочувствие, поработете върху фигурата и мисленето си, не го маскирайте с нова дреха. А когато ви потрябва вещ, която искате да вземете изгодно и на сметка, си определете бюджет и правете списък. Следвайте го стриктно и помнете, че безразборният шопинг е още един начин да разрушим планетата, подхранвайки суетата си.

Автор: Даниела Микова