Нова година, нови надежди
Премина празничната еуфория покрай Новата година. Днес се събуждаме в делника, когато с нова сила ни затискат старите проблеми. Отиде си една година от живота ни, която колкото е дала, толкова повече е взела от всички нас. Нека лошото остане в нея, а занапред да ни чакат по-добри времена.
По традиция новогодишната нощ е отредена за равносметка, но в празничната шумотевица едва ли ви се е отдала възможността да я направите трезво. Първите дни на януари са идеални за започването на промяна и нека я стартираме сега първо от самите себе си. Колко много неща сме искали да направим и все не сме успявали. Когато ни е било тежко, неведнъж сме се заканвали да променим изцяло начина си на живот, да се грижим повече за себе си и за нашите близки. Новата година вече потръгна, нека в нея намерим сили да реализираме поне част от празничните пожелания, за да станат те наистина факт. Вярно е, че има неща, които не можем да променим и няма как да избягаме от тях, колкото и да ни се иска. Но също така е вярно, че много зависи и от нас самите. Нека си припомним старата максима: „Господи, помогни ми да разбера това, което не мога да разбера; да променя това, което мога да променя; да се примиря с онова, което не мога да променя; и ми дай сили да ги различавам и двете.”
Всяка Нова година е изпълнена с надежда, че ще дойдат по-добри дни, събужда се копнежът ни към по-добро. И тази вяра трябва да ни води през цялата година, да съпътства мислите и действията ни. Макар че в повечето случаи я изхвърляме заедно с отпадъците от новогодишната трапеза, тупайки покривката. А не бива да правим така! Нали човек е толкова голям, колкото са големи и силни мечтите му? При това те са винаги безплатни…
Има толкова малки неща, които зависят напълно от нас и които можем да осъществим без кой знае какви усилия. А ние ги пренебрегваме, улисани в сивотата на делника или гонейки завишени стремежи. Обаче в живота се случва често тъй, че точно малките камъчета преобръщат колата. И после се разкайваме защо не сме обърнали внимание на детайла, защо не сме прозрели очевидни истини, не сме реагирали. Например нашето здраве. Обикновено все не ни остава време да се погрижим по-сериозно за него. Можем да водим по-здравословен начин на живот, да си правим профилактични прегледи, да се грижим повече за тялото и душата си. Но все сме заети с по-важни дела и все отлагаме за по-късно. Идва момент, когато вече наистина нещата стават необратими. И това въобще е черта на българския манталитет. Затова в България повечето заболявания се откриват в напреднал стадий. Имаме нужната здравна култура, но винаги сме прекалено ангажирани, за да се погрижим за себе си. Нека тази година бъдем по-отговорни и по-милостиви към собствената си личност.
Навярно сте чували старата приказка, че когато човек е млад, иска да промени целия свят. С времето разбира, че това е невъзможно. Започва да вярва, че може да промени поне страната си. И това се оказва непостижимо. Решава да промени хората в семейството си, но не става. Тогава изморен от всички провали, най-после стига до истината – трябва да започне промяната от самия себе си. Ала вече е твърде стар за това – годините са се изнизали и животът му почти е минал. Да се възползваме от опита, вложен в тази притча и влизайки в новата година, да започнем промяната от самите себе си. Това е верен път за достигане на нашите надежди!
ЗА МНОГО ГОДИНИ!
Автор: Гана Василева