Маса за един, моля!
Маса за един, моля!
Ако трябва да опишем щастието по някакъв начин, вероятно много хора ще се сетят за моменти с приятели или семейни празненства – все събития с поне един човек. Но ако за миг забравим тези спомени и в условието се иска да се сетим за момент, в който сме били сами със себе си и сме били щастливи, ще има ли такъв? Всъщност можем ли да бъдем щастливи сами или непременно някой трябва да е до нас? И ако можем, бихме ли си признали, или ще ни е страх да не ни заклеймят за странни? А може би дори за егоисти?
Едно разделение, което е напълно излишно
Колкото и да се променят времената и да скъсяваме дистанцията помежду си, разделението между обвързани и необвързани сякаш винаги е тук. Ако някои се борят да изградят бъдещето си заедно, то други се борят да изградят себе си. В действителност, можеш ли да намериш човека за теб, ако първо не си намерил себе си? Въпреки че живеем в доста свободни и либерални времена и все повече хора правят избора да са сами, без това да ги притеснява, няма как да не се запитамe така ли е и когато лампите угаснат и останат наистина сами?
Прочетете още: Изборът да си сам – свобода или бягане от отговорност?
Сигурно всеки един от нас е бил в ситуацията, когато обкръжението ни е щастливо обвързано и дори и ние да сме щастливи с това да сме сами, някак се прокрадват мисли дали това наистина е така. И ако вече сме свалили личния си гард и отвсякъде чуваме „хайде, влюби се“, готови ли сме да чакаме човека за нас, или ще се примирим с нещо добро за момента?
За добро или лошо, думите на околните понякога имат силата да променят цялата ни концепция за живот. Затова нека се научим първо да слушаме нашия глас, а после чуждия. И дори всички покрай нас да са обвързани, може би просто трябва да приемем, че ние не сме в момента и всичко е наред.
Отговаряме единствено за себе си!
И защо да не е? Имаш време за себе си, всичко зависи от теб и отговаряш единствено и само за един човек и това си ти. Ако веднъж се научим, че можем да постигнем всичко, дори и сами, вече ще сме свободни да търсим човек, който ще е до нас, за да надгражда основите на това, което сме създали ние.
В крайна сметка, не можеш да накараш някой да те обича, ако не се обичаш и ти. Защото истината е, че всеки може да си тръгне от нас, дори любовта на живота ни. Но от себе си няма как да се отървем, затова нека положим усилия да изградим човек, който наистина харесваме, преди да искаме някой друг да го хареса.
И ако накрая обичаш това, което виждаш в огледалото, какъв е проблемът да седнеш на маса за един, докато се появи някой, достоен за сепаре?
Прочетете още: 5 уикенд идеи за необвързани
Автор: Йоана Томова