НЕОБВЪРЗАНА

Любовница или съпруга?

В живота през главата ни минава какво ли не и за абсолютно нищо няма гаранция, че не може да се случи точно на нас. Повечето жени са попадали и в двете роли – на любовница и на съпруга, а някои се вкарват в тези две ситуации едновременно.

Да си съпруга е преди всичко отговорност, а да си любовница е приключение. Но то се плаща с цената на огромна саможертва…

В съпружеския живот тръпката изчезва с времето, защото започваш да възприемаш половинката си като даденост. Макар че това чувство е само една заблуда: „За нищо не казвай – мое е! Само кажи – при мен е…” .

Случват се болести, случва се раздяла, случва се смърт. Тогава виждаш колко измамно е било усещането ти за притежание към любимия. Но когато си била нечия съпруга, имаш удовлетворение: остават децата ти, домът ти, роднините. А ако си била нечия любовница, ти нямаш абсолютно нищо. Само даваш, даваш – раздаваш душата си докрай. Не дай боже да те сполети най-лошото и той умре, ти не можеш да идеш дори на погребението му, никой не ти изказва съболезнования и не те утешава, нямаш правото да носиш черно шалче. Криеш мъката си от хората, сякаш тя е престъпление. Все едно, не е станало нищо – сякаш никога не го е имало в живота ти.

Ако си в позицията на любовница и той е болен, не можеш да отидеш да го видиш. Чакаш го да дойде с часове и дни, а щом се появи, се молиш времето да спре. Но то не спира и той поглежда все часовника. Имаш го само за малко. Това прави копнежа по него още по-силен. Ала ограбва душата ти до безумие.

любов
„Жененият мъж винаги си остава чужд.“

Жененият мъж винаги си остава чужд. Превръща те в кошче за душевни отпадъци – постоянно се оплаква колко е нещастен и онеправдан в семейството си, очаква да му съчувстваш, да го утешаваш, храни егото си с твойто обожание. Използва те за всякакви услуги. И ти търчиш, защото за него си готова да направиш всичко. Уж го имаш, ала всъщност си сама. Понеже той е при жената и децата си – на празниците, в делниците, през студените зимни нощи. Дори да те води по екскурзии и почивки, това е откраднато време, дните са преброени и свършват като миг.

Да бъдеш нечия любовница, това е да наказваш себе си и да жертваш ценно време от живота си, посвещавайки най-хубавите си години на човек, който не те обича. Или поне не те обича достатъчно. Иначе просто щеше да те направи своя съпруга, нали?

Автор: Гана Василева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *