Самардала: непознатата подправка

За много хора вероятно самардала звучи като нещо екзотично и непознато. Всъщност обаче това е една много характерна подправка за България, която просто е позагубила популярността си в някои части на страната, но напоследък има тенденция за завръщане. 

Най-разпространена е в Старозагорска и Сливенска област, както и в цялата Източна Стара планина и по Черноморието. Има и други държави в които се използва. Естествени находища на самардала има в открити в Румъния, Молдова, на полуостров Крим,  Кавказ, както и в Турция. Въпреки това обаче тя се свързва с България. На някои езици името и дори се превежда като български лук или български чесън.

Самардалата има здраво тъмнозелено стъбло, завършващо с едри цветове, оцветени в бяло и зелено, с розови или кафеникави участъци. На външен вид много напомня на някои треви, но точно стъблото ѝ я отличава от тях. Листата са в напречен разрез и имат формата на камбанки. Расте на луковици. За да се опази за следващата година, се бере внимателно без да се засяга кореновата система.

Листата са единствената част която се бере. Те се смилат много добре, докато станат на “кайма”. След това се разстилат и се оставят да се изсушат на сенчесто и добре проветриво място. Сместа се разбърква всеки ден по 2-3 пъти до пълно изсъхване.

Обикновено се смесва със сол и е една от съставките на шарената сол. Сама по себе си е лютива и има много специфичен вкус. 

Използва се за сандвичи. Подхожда много добре на картофи, по какъвто и начин да бъдат приготвени те. Слага се също така във всякакви видове салати. Много интересна комбинация се получава с яйца, отново приготвени по различни начини, както и с агнешко месо. Много добра подправка е и за гъби. Хубаво е да не преминава термична обработка, защото това може да наруши специфичния ѝ аромат и вкус.

По статията работи: Цветелина Котева