Манов мед: ползи и приложения

България определено има с какво да се гордее и както в други аспекти, кулинарията също не прави изключение. Има продукти, характерни за нашата страна, които са признати дори повече по света, отколкото у нас. Такъв продукт е т.нар. манов мед, повече за който ще ви разкажем в настоящата статия.

Той се произвежда най-вече в Странджа, защото там има най-добри условия за това. Но какви точно са тези условия?

Мановият мед се събира от маната по листата на дъба и липата. Т.нар. мана представлява сладък сок, който се отделя от определени дървесни видове, когато са нападнати от насекоми, обикновено листни въшки, както и екскрементите на тези насекоми, които се хранят със сладкия сок на растенията. 

Мановият мед има тъмнозелен, кафяв до черен цвят. В сравнение с нектарния мед, той почти не се захаросва. 

Истинският мед се разпознава и чрез обръщане на буркана с капачката надолу. Ако се образува голяма капка в дъното на буркана (от мястото, където медът се стича от дъното към капачката), това означава, че медът е качествен.

Мановият мед съдържа висок процент аминокиселини. И това не е всичко.

Неговите лечебни свойства са познати още от древността. Намира приложение при лечението на различни здравословни проблеми: от най-обикновен грип и настинка, до бъбречни и чернодробни заболявания.

Положителното му въздействие при лечение на настинки и грип се дължи на свойството на този мед да стимулира потенето. Известни са неговите отхрачващи и слабителни качества.

Действа също така при гастрит, бъбречни и жлъчни заболявания. Признат е като естествено средство за лечение на паротит и морбили. Приложим е при лечението на кожни проблеми като екземи, рани, изгаряния. Положително влияе и при проблеми със съня. Една лъжичка преди лягане помага на организма да се отпусне и съответно да заспи по-бързо. Като цяло е еликсир, който действа при стрес и хронична умора. Препоръчва се и за отслабване. Веществата, които съдържа, помагат на организма за по-бързо изгаряне на мазнините.

По статията работи: Цветелина Котева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *