Когато във въздуха се носи усещане за жена!

Осми март! Емблемата на женствеността, изровена от нафталина на баналното ежедневие. Някои наричат празника социалистически, а други се забавляват със спекулата да продават цветя с цени, близки до тези на скъпи обувки. И все пак…

Винаги, когато стане въпрос за този ден, се сещам за образа на домакинята, жената, майката и как се промени той във времето.

Вероятно някои от вас помнят онази женственост, която беше облечена в пеньоар на баклавички, а в косата си носеше ролки с дунапрен. Килимите се тупаха с всеотдайността на герой, посветил се самоотвержено на борбата срещу мръсотията, която „Не дай Боже!“ някоя комшийка, дошла на гости, да забележи. Във витринките стояха специални сервизи от костен порцелан, заемащи важно място в неделния ритуал по пиене на кафе. А то се мелеше в машинка, донесена от съпуга на някоя съседка при командировка в бившето ГДР и се вареше в кубинска кафеварка. Понякога, улисани в приказки, дамите пропускаха точния момент и то кипваше върху котлона. Онзи – от стария модел, върху който после оставяха ръцете си от търкане.

Поднасяше се с домашно сладко и коняк, и вървеше чудесно с клюките от блока.

Спа процедурите се извършваха в домашни условия и представляваха карамелизирана захар върху парче плат, положен върху зоната за обезкосмяване. Децата играеха между блоковете и се прибираха само с няколко повиквания от балкона.

Ооо! Не си мислете, че ме е обзела носталгия. Нещата се променят, а с тях и ние. Сега може би не бих могла да си представя живота без съдомиялна машина и честно казано, при наличието на такова удобство, смятам за напълно излишно да прекарам един час на мивката. Съвременната жена е също толкова домакиня, колкото и преди, без значение от факта, че разчита до голяма степен на новите технологии. И тя държи домът ѝ да е чист и подрен. И няма значение дали го постига като наема фирма или пуска прахосмукачка робот.

Е, и глезотийките за разкрасяване са повече. Дълготраен маникюр, хиляди видове продукти и процедури за коса и кожа, а за облеклото – просто няма какво да говорим. Красотата на българката, която вече пътува по целия свят и се облича по последна мода, прави магията пълна.

Но и тогава, както и сега, остава на преден план многопластовият образ на жената. Тя работи, отглежда деца, грижи се за семейния уют и намира време за себе си. Вероятно срещите с приятелки са по-скоро във фитнеса, а поднесената вечеря вкъщи е предварително готова, но това няма значение, защото тя се е справила.

И не се срамува, когато редом с модното си  палто носи и поне две торби с продукти от хипермаркета, защото трябва да спази служебния дрескод и да нахрани домашните си „питомци“ едновременно. Циганската баница е сменена с безглутенов хляб, а домашното сладко и коняк – с протеинов шейк. Процедурите по разкрасяване се извършват в салони, а децата се управляват с SMS. Важното е, че всичко е добре организирано и под контрол.

Вероятно именно от времето преди прехода е останало онова чувство на задължителност при мъжете, когато става въпрос за празник като 8 март. Нещо средно между уважението, необходимостта и принудата провокират някои представители на силния пол да пренебрегват любимите си жени и майки именно на този ден. Натрапеният ритуал на признателност и любов, изразена с цвете, така ги е дамгосал, че не искат и да чуят за подобна изява на внимание в зрелите си години.

Аз самата спорих със съпруга си и не разбирах защо когато всички жени разнасят цветя на 8 март, аз няма да получа. Било предвидимо, било по принуда, можел да го изразява всеки един ден, а не му трябва конкретен такъв. В крайна сметка, за мен няма такова значение. Реших, че е  важна емоцията и оставих на него да си избере подходящите за това дни в календара.

Но знаете ли какво? Обичам този ден! В представите ми той символизира пролетта. Буквално всичко се събужда и цъфти. По алеите и тротоарите са пръснати кошници с ароматни цветя, а във въздуха се носи усещане за жена. В този ден тя е облечена с най-хубавата си рокля, носи елегантни обувки и лек парфюм, който следва стъпките ѝ и кара мъжете да се обръщат. В ръцете си държи букет, а усмивката озарява лицето ѝ. Очите ѝ не са уморени и дори малките бръчици са се скрили под излъчването на свежест и топлина.

Може би от утре отново ще е пренебрегнала себе си. Няма да има перфектната прическа, а на челото ще се появи белегът на сериозността и концентрацията. Парфюмът ще се замени с аромат на домашна храна, препарат за почистване или ябълков кекс с канела, но това ще е утре.

Днес е нашият ден! Едно своеобразно признание за всичко, което правим за всички!

Автор: Даниела Микова