Игнажден е! Кой ще дойде първи днес у вас?
На 20 декември се чества Игнажден – неподвижен църковен празник, с който се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец. Наречен е така, защото казвал, че носи Бога в сърцето си. Той бил втори архиепископ в град Антиохия. В началото на ІІ век е осъден на смърт от римския император Траян (98 г. – 117 г.). Хвърлен е на лъвовете и загинал мъченически за християнската вяра.
Празникът е популярен по всички краища на България. Известен е още като Идинак (Северна България), Идинажден, Игнатьовден (Родопите), Полазили, Полазьовден (Котленско) или Млада година.
Имен ден празнуват: Игнат, Игнатия, Игнатка, Игнати, Игнатий, Игно, Игньо, Игон, Игне, Искрен, Искра, Игнасия, Агна, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна.
Днес е началото на Мръсните дни, които продължават до Богоявление. Те са преход от старата към новата година. Счита се, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица.
Обичаят Полазване
Българската традиция е съхранила цяла поредица поверия и обичаи, чието спазване носи здраве, късмет и берекет през новата година. Най-характерният за Игнажден е обичаят Полазване / Полазеник. Гледа се кой гостенин първи ще прекрачи прага на дома в този ден. Ако е добър и достоен човек, заможен и имотен, то следващата година ще е богата и успешна за семейството. Дори в миналото хората специално са си избирали полазеник и предварително го канели да дойде на Игнажден сутринта в дома им. Той трябвало да вземе малко съчки от дръвника в къщата, да ги занесе в стаята и да поседи върху тях. Поверието гласи, че така ще се измътят много пиленца напролет и ще дойдат годежари за момичетата. После гостът вземал треските, бъркал в огнището така, че да се разхвърчат рой искри и благославял: „Колкото искрици, толкова яренца, агънца, теленца, прасенца в тази къща!”.
На полазеника давали сито със семена, той обикалял дома и ръсел навсякъде семената с думите: „Да се роди, дето рало ходи, дето ходи и не ходи!”. След това стопаните го гощавали богато, дарявали го с кърпа, с риза, чорапи и вълна.
Прогонване на злите сили
Сутрин рано, преди изгрев слънце, жените чистели комините и изхвърляли саждите по-далеч от жилището – вярвали, че така прогонват злото от живота си. Обикаляли къщата отвън и посипвали жито и пепел – предпазен ритуал срещу магии.
Стопанката замесвала тесто. От него първия къс прибирала и изсушавала. Използвали го при болки в стомаха и в сърдечната област. Втория къс от тестото домакинята извайвала под формата на кръст и го залепяла на вратата или на някоя греда. От останалото тесто правела толкова колачета (гевречета), колкото са членовете на семейството.
Трапезата на Игнажден
Трапезата на Игнажден е постна – сарми, кисело зеле, боб, лук, ориз, булгур и др.
Задължително се слага купичка със сурово жито или брашно, на което се забожда свещ. Трябва да присъства чиния с орехи. Майката нарича по един орех за всеки и те се захлупват в пръстена паница. Чупят се на Бъдни вечер, а според това дали ядките им са хубави, или изгнили, се гадае за здравето и късмета на членовете от семейството.
Празничната пита се разчупва едновременно от всички на масата. Който успее да откъсне най-голямото парче от нея, той ще има най-голям късмет през годината.
Женските ритуали на Игнажден
На Игнажден девойките си врачували за кого ще се омъжат. За целта момичето трябвало да седне на дръвника, да стисне съчки в едната си ръка, а с другата да се поръси с ечемик, правейки наричането: „Който ми е на късмет да дойде нощес, да се женим заедно!”. После момата събирала ечемика и го слагала под възглавницата. През нощта в съня й се явявал нейният бъдещ жених.
От Игнажден до Васильовден в Русенско и Разградско жените извършвали тайния ритуал Вардене на квас. Те се събирали в някоя къща вечерта срещу Игнажден. Две моми – първа и последна на родителите си, замесвали тесто с гръб към нощвите. В тестото бабите слагали билки с магическа сила. После го оставяли в единия ъгъл на стаята. До него през цялата нощ оставала будна една жена да го варди, а другите играели хоро. Ритуалът се повтарял 12 нощи, като единствено се сменяла къщата. През последната нощ жените разделяли тестото помежду си. То се използвало за любовна магия и за отключване на късмета.
Народна метеорология
На Игнажден хората предсказвали какво ще е времето през новата година:
Ако на този ден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Ако времето е облачно, реколтата ще бъде добра и добитъкът ще се множи. За добро е, ако на Игнажден и на Коледа вали сняг.
Забраните на Игнажден
Не бива да се изнася нищо от къщата на този ден. Най вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят.
Не се вари боб, за да не пада градушка.
Не се пере и не се шие, за да не дойдат болести и да не се зашие късметът.
Не е хубаво да се зачене дете на Игнажден, тъй като ще се роди с недъг.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Мъжете не бива да впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави животните през цялата година.
Не се местят кошери, иначе пчелите ще избягат.
С Игнажден започва дългият цикъл на новогодишните празници. Дано този, който дойде днес първи у вас, е добър и свестен човек, за да ви донесе късмет през идващата година!
Автор: Гана Василева