Диагностика и лечение на миома – какво трябва да знаем?

Миомата е доброкачествен тумор, който се образува в съединителната и в мускулната тъкан на матката. Тя може да е един голям възел или множество по-малки, които обхващат цялата матка и предизвикват нейната деформация. Понякога, макар и в по-редки случаи, миомните възли се трансформират в злокачествени образувания, които имат бърз растеж и дават множество метастази.

Точните причини за възникване на заболяването не са установени. Те са свързани с женските хормони естроген и прогестерон, чиито нива са най-високи в детеродна възраст. От значение е и наследственият фактор.

Видове миома

В зависимост от локализацията им, съществуват интрамурални, субсерозни и субмукозни миомни възли.

Интрамуралният възел е най-срещан. Той се развива в стената на матката. Разраствайки се, води до деформация на маточната кухина и притиска вътрекоремните органи.

Субсерозният възел се образува от външната страна по структурата на матката. Отделя се, но остава свързан с нея чрез тънък слой тъкан – т. нар. краче. Продължава развитието си отвън, разпростирайки се към коремната кухина. Достига големи размери.

Субмукозният възел нараства навътре към маточната кухина. И той е прикрепен с краче, Подвижността му позволява да се върти около оста си и може да попадне в цервикалния канал. Това е спешно състояние, известно като израждащ се миомен възел.

Симптоми и усложнения

Докато миомните възли са още с малък размер, болестта протича асимптомно. По-късно се наблюдават следните симптоми:

• неправилно кръвотечение със съсирена кръв по време на менструация и извън нея;
• анемия;
• усещане за подуване на корема и коремен дискомфорт;
• спазми в гърба и в задната част на бедрата;
• често уриниране;
• болки при полов акт;
• чревен дискомфорт и затруднена дефекация;
• безплодие или спонтанни аборти.

Органите, които най-често биват притискани, са уретерите, пикочният мехур и червата, което води до чревна непроходимост. 

Лечение

Диагнозата се поставя от гинеколог. Откриването на миомата обикновено става по време на рутинния профилактичен преглед с вземане на цитонамазка. Той трябва да се прави поне веднъж годишно. За да се потвърди категорично диагнозата, е необходим ултразвук на таза – т. нар. трансвагинален ултразвук или ядрено-магнитен резонанс. Извършването на ехография установява увеличените размери и неправилните контури на матката, разположението на миомните възли.

Лечението е консервативно или по оперативен път. Съществува вътрематочна лекарстводоставяща система – левоноргестрел. Представлява малко пластмасово устройство, което се поставя в матката и бавно освобождава прогестероновия хормон левоноргестрел. Възпрепятства нарастването на маточната лигавица и менструалното кървене протича по-леко и безболезнено. Има богат асортимент от лекарствени средства за свиване на миомата. Те предизвикват изкуствена менопауза, понижавайки значително половите хормони. Билколечението също дава добри резултати и може да се използва като помощно средство.

Обаче винаги съществува риск предполагаемият доброкачествен тумор да се окаже злокачествен и да разпръсне метастази в организма. Затова оперативното отстраняване на матката е единственото сигурно 100% лечение. Тази хирургична процедура се нарича хистеректомия. Извършва се през влагалището или чрез няколко малки разреза в областта на корема. След операцията са нужни около 6 – 8 седмици за пълното възстановяване на жената.

Вместо хистеректомия може да бъде извършена щадяща операция – миомектомия, която запазва репродуктивните способности. Тази хирургична намеса е по-добрата алтернатива за жени в детеродна възраст, но не е подходяща за всички видове миома и има риск за рецидив на заболяването.

Медицината вече предлага и по-нови начини за лечение:

ЯМР – ръководена перкутанна лазерна аблация;

ЯМР – ръководен транскутанно фокусиран ултразвук.

Тези съвременни техники използват ЯМР за насочване на малки игли в центъра на миомните възли. Лазерната енергия се провежда през иглите и унищожава миомата.

Важно е да се знае, че миома не значи още рак. Тя е доброкачествен тумор, който в наши дни се лекува успешно. Въпросът е навреме да бъде открита, за да се приложат възможните варианти за нейното лечение. А това няма как да се случи, ако не си правим редовно профилактичните прегледи в гинекологичния кабинет.

Автор: Гана Василева