СВОБОДНО ВРЕМЕ

Антоновден и Атанасовден – два зимни празника

Следват два хубави празника един след друг – на 17 януари е Антоновден, а на 18 януари – Атанасовден. Народното поверие гласи, че свети Антоний и свети Атанасий „затоплят” земята и веднъж минат ли техните дати, времето се преобръща и се вижда краят на зимата.

В нашия фолклор двамата светци битуват като двама братя ковачи. Смятат ги за закрилници на ковачите, железарите, ножарите, налбантите. Вярва се, че на Антоновден всички болести се събират, а на Атанасовден тръгват по хората. Свети Антоний е считан за лечител, който предпазва от чумата. В Разградско и в някои други краища на България Антоновден е наричан още „Лелинден”, защото старите българи назовавали чумата с евфемизма „леля”. Толкова бил голям страхът от коварната болест, че не било разрешено да се споменава нейното име. Затова на Антоновден обичаят бил жените да раздават на съседите две питки, намазани с мед, а трета питка да оставят на тавана, за да умилостивят чумата.

На Атанасовден пак се пекат питки и се мажат с мед или с маджун, но предварително се надупчват с вилица, за да не „надупчи” шарката децата. Двата празника са известни с общото име „Сладки и медени”, поради традицията да се раздават медени питки.

Според народните представи свети Атанас е властелин на зимните вихрушки, на снеговете и ледовете. На този ден той съблякъл дебелия си зимен кожух, облякъл тънка копринена риза и със своя бял кон се качил в планината. Там отвисоко се провикнал: „Иди си, зимо, идвай, лято!”. Ето защо неговият празник се нарича още „Средизима”. Известна е и поговорката „Атанас дойде и лятото дойде”.

Традицията е на Атанасовден да се заколи черна кокошка, да се приготви с ориз и да се сложи празнична трапеза, която се „полива” щедро с руйно вино. Някога хората запазвали перата от жертвената птица, защото вярвали, че ще ги защитят от болести.

Счита се, че ако на Атанасовден има дебел сняг, реколтата ще бъде богата: „Дебел сняг – дебел комат!”.

И на двата празника е строго забранено да се вари боб, леща, царевица, за да не се предизвиква чумата, шарката и синята пъпка (антракс). Жените не бива да шият и да плетат, понеже ако се убодат, раната няма да зарасне.

Свети Антоний и свети Атанасий са исторически личности. Св. Антоний Велики е роден през 251 г. в египетско село, близо до Йераклеопол. Родителите му били много богати, но го възпитали в човеколюбие. На 18 години останал сирак и раздал цялото си наследство на бедните. Решил да се посвети на Бога, оттеглил се в една пещера и заживял в пълно уединение. Двайсет години водил отшелнически живот в Египетската пустиня. За духовния си подвиг бил награден с дарбата да лекува. При него започнали да се стичат болни отвсякъде, за да търсят надежда и изцеление. Св. Антоний прекарвал часове в разговори с тях, имал способността да цери със силата на думите. Така помагал на много клетници да се върнат към живота.

През 306 г. той започнал да събира сподвижници, желаещи да се отдадат на монашество. Станал им духовен наставник и основал манастир. Доживял до 105 годишна възраст, запазвайки здравето и бодрия си дух, като до последно помагал на хората. Една година преди смъртта си се включил в църковната борба против арианската ерес. С блестяща реч победил еретиците на открит диспут в град Александрия. Починал на 17 януари 356 г. Всяка година на тази дата църквата почита неговото дело.

На 17 януари имен ден празнуват: Антон, Антония, Антоана, Антонела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донко, Дона, Донка, Донислав, Драгостина, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас.

Името Антон има латински произход и се превежда като „безценен”, „неоценим”, „който няма цена”.

Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23 години е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години по-късно придобива епископски сан. Като архиепископ на Александрия той също се включва в борбата против арианството. Умира през 373 г. На 18 януари се чества неговата памет.

Именици на 18 януари са: Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Траян, Траяна.

Името Атанас е от гръцки произход и означава „безсмъртен”.

Антоновден и Атанасовден – два български празника, които олицетворяват човешката надежда, че след студената тежка зима ще дойде пролетта, за да обнови света и да го събуди за нов живот.

Автор: Гана Василева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *