Детски аутизъм – как да го разпознаем?

През последните десетилетия се наблюдава бум на болестите от аутистичния спектър. На 1000 деца 5 са диагностицирани с аутизъм. От тях 3 – 4 пъти повече са момчетата, отколкото момичетата.

Най-общо казано, аутизмът е заболяване на мозъка. Той е генерализирано разстройство на развитието. Засяга речта, не позволява да се изградят способности за самообслужване, води до невъзможност за социални взаимоотношения.

Причините за появата на болестта не са установени, затова не може да бъдат посочени рискови фактори, нито да се предприеме някаква профилактика. Някои учени са убедени, че се касае за генетично увреждане, други оспорват това. Последните прокарват идеята, че заболяването се дължи на инфекции или токсини от околната среда. Има изследователи, които считат, че състоянието е следствие от нетипични нива на химични съединения, наречени трансмистери, като допамин и серотонин.

Съществува психоаналитична концепция, според която аутизъм се отключва от вътрешната студенина на майката – когато тя външно полага всички необходими грижи за рожбата си, но в душата си не я приема.

Известна е и тезата, че се предизвиква от мозъчна травма по време на вътреутробното развитие или през ранното детство.

Биохимикът Катрин Райд от Сан Франциско намира връзка с дисбаланса на употребата на натриев глутамат.

През последните години нашумя твърдението, че аутизмът се причинява от някои детски ваксини.

От болните деца близо 75% са с умствена изостаналост, 30 % развиват епилепсия. Около 2/3 от аутистите остават тежко инвалидизирани и зависими, защото не се самообслужват. Само 1 – 2 % могат да се грижат за себе си и да работят.

Общи симптоми

Обикновено симптомите се открояват между втората и третата годинка, когато родителите разбират, че нещо с детето им не е наред. Но има специфични особености, които се наблюдават още през първата годинка.

До 1 година болните деца:
  • трудно установяват очен контакт;
  • не показват, че разпознават гласа на майката;
  • не реагират, когато ги назовават по име или им говорят;
  • сякаш не забелязват предметите, които им се показват;
  • затрудняват се да следят с поглед движенията около тях;
  • нямат социална усмивка;
  • когато бъдат милвани и докосвани, не откликват;
  • щом ги вземат на ръце, вместо да се гушнат, се дърпат назад, настръхват или се отпускат;
  • не проявяват способности за имитиране;
  • стереотипно въртят предмети и удрят повърхности.
Между втората и третата година са налице следните признаци:
Нарушения в речта

Около 50% от аутистите никога не проговарят. Някои деца първоначално казват отделни думички, но скоро спират да приказват. Тези, които говорят, го правят рядко, главно повтаряйки като папагал репликите на околните. Или пък речта им остава неразвита и неразбираема, с неправилни синтактични конструкции, понякога – нечленоразделна. Употребяват особена интонация и ритъм. Не използват мимики и жестове в подкрепа на вербалното общуване, нито вместо него. Липсва усмивката.

Липса на привързаност

Не изразяват чувства. Имат роботизирано поведение – не показват привързаност и обич към родителите, не ги различават от чуждите хора. Не отговарят на ласка и нежност – остават въздържани и хладни, безразлични. Често се държат като слепи и глухи и не отговарят на заобикалящите ги, които се мъчат да влязат в контакт с тях. Липсва им спонтанност и инициативност.

Стереотипно поведение

Развиват специфични двигателни маниеризми: несъзнателно се клатят напред-назад или встрани; въртят се; движат се нагоре-надолу; извиват пръстите на ръцете си по необичаен начин; почукват стереотипно по повърхности.

Служат си по странен начин с играчките, не ги използват по предназначение. Удрят ги, подреждат ги в редица. Занимават се с части от обекти – с очите на куклата, с колелата на камиончето и др. Показват необяснима привързаност към неодушевени предмети.

Не могат да играят с други деца, нито пък игри, изискващи имитирането на социални роли.

Остават с часове тихи и неподвижни като в транс или концентрирани върху някакъв обект, или вглъбени навътре в себе си.

Агресия и автоагресия

Стават силно раздразнителни. Понякога избухват в смях или в плач без видима причина. Реагират бурно при смяна на нещо в интериора: при появата на нови мебели в дома, при смяна на жилището и др.

Хапят, дращят, удрят и се самонараняват – някои бодат лицето си с остри предмети, блъскат си главата в стената и т. н.

Имат ниска търпимост на фрустрация. И най-малкото неудобство предизвиква гнева им.

Лечение на аутизъм

Няма универсално лечение на аутизма. Не е налице биологичен маркер, за да бъде лекуван под общ знаменател. Затова всичко е строго индивидуално.

Побеждаването на детския аутизъм започва от образоването на родителите – те трябва да знаят всичко за болестта. Промените в начина на хранене, прилагането на двигателни упражнения и на билколечение са много важни. Има неща, които само родителите могат да направят за оздравяването на детето!

Към днешна дата в света има множество новаторски концепции за същността и лечението на аутизма. Функционират съвременни лечебни центрове в САЩ, които категорично се противопоставят на тривиалното схващане за аутизма като диагноза до гроб. Някои от тези методи залагат върху изчистването на организма от токсини, замърсявания, вредни микроорганизми, върху начина на хранене, двигателната активност и др.

За лечението на детето при аутизъм най-важна е ролята на родителите – дали просто ще се примирят, че кой знае какво не може да се направи или ще продължават неуморно да търсят алтернативи с цялата си обич, всеотдайност и вяра.

По статията работи: Гана Василева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *