СВОБОДНО ВРЕМЕ

„Улични котки“ от Георги Рупчев

Георги Рупчев е роден на 2 септември 1957 г. в София. Завършва гимназия в родния си град (1975) и българска филология в Софийски университет „Кл. Охридски“ (1982).

Автор е на стихосбирките „Уморени от чудото“ (1982), „Смяна на нощната стража“ (1986; 2004), „Смъртта на Тибалт“ (1989), „Силните на нощта“ (1991), „Зоната“ (1996) и „Приковаване на огъня“ (2001). През 2002 г. посмъртно излиза „Отдалечаване на въздуха“. Превежда от английски, руски и староиврит. Автор е и на един от поетичните преводи на „Песен на песните Соломонови“ (1992). Сред превежданите от него автори са Джон Ленън, Уилям Такъри, Томас Стърнз Елиът, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Йосиф Бродски, Николай Гумильов, Лоурънс Фърлингети, Алън Гинсбърг и други. Автор е на много статии в периодичния печат, участва в поредицата на БАН „Периодика и литература“, както и в издаването на списанията „Глас“ и „Мост“. Стиховете му са превеждани на английски, френски, испански, унгарски и гръцки. Умира на 28 ноември 2001 г. в София.

По повод десетгодишнината от смъртта му се провежда голямо мемориално четене в Университетския театър на СУ.

Представяме ви стихотворението „Улични котки“ на поета Георги Рупчев:

„Ръждивият дъжд пренебрегва сезоните
и разрязва с триона си въздуха.
Край армии – храсти подкастрени рози,
котараците улични плъзват.

Ръждивият дъжд, който спира над будките,
свойте шарени лампи запалва
над сгради, трамваи и радости блудкави,
и се кълчи и плиска нахално.

Издират небето два котешки нокътя.
Като в баня голямо е ехото.
Градът, сякаш гледан с концертен бинокъл,
е подскачащ и гъвкав, мяукащ и крехък е.

Колите политат – как бързо пролазват! –
фокусират дъждовната оптика.
Над парка е легнал замислено залезът
като труп на прегазена котка.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *