Сладък маджун – как се прави и за какво е полезен?
Маджунът, наричан още рачел, адъ, а на турски език – петмез, всъщност представлява сгъстен сироп от особено сладък плод. Обикновено сладък маджун се прави от захарно цвекло и захарна тръстика, но и от диня, грозде, тиква и др.
Но какво е маджун?
И днес в някои краища на България спазват традицията за направата на сладък маджун, наследена от поколения. Дори в някои силистренски села като Сребърна и Смилец на свои празници непременно варят и предлагат на гостите маджун, най-вече динен. Старите рецепти за направата на този естествено сладък продукт стават все по-популярни не само сред веганите, но и сред любителите на природосъобразния начин на хранене.
Съветът на HubavaJena: Ако ви се иска да си приготвите нещо сладко и вкусно, не пропускайте да разгледате страхотните способия за десерти от EMAG – добрият резултат е гарантиран!
Защо маджунът е полезен?
Преди много години маджунът бил наричан „бедняшки мед”, но в съвременните хипермаркети той се нарежда сред най-скъпите продукти заради здравословните си качества.
Маджунът е не само вкусен, но и изключително полезен, защото:
– не съдържа Е-консерванти;
– състои се от 80% въглехидрати;
– съдържа 100% фруктоза, която се разгражда бързо от организма;
– превъзхожда пчелния мед по съдържание на тиамин, рибофлавин и желязо;
– 100г петмез почти осигуряват дневната доза желязо, калий, калций и магнезий.
Различните видове маджун влияят по различен начин на организма, винаги благотворно.
Например най-разпространеният маджун от захарно цвекло спомага за укрепване на мускулите и костите, а хромът в него намалява опасността от диабет.
Маджунът от грозде е полезен при анемия, действа положително върху кръвоносните съдове и при бъбречни и храносмилателни проблеми.
Петмезът от черница помага на организма да се справи с простудни заболявания, стимулира физическото и психическото развитие на малките деца.
В България по традиция, най-вече в Добруджа, се прави динен маджун. В други краища на страната, в зависимост от предпочитаните плодове за продукта, маджунът може да бъде от сини сливи, тиква, захарно цвекло и др.
Как се прави маджун от диня?
Има много варианти за направата на маджун от диня, но основната технология е една и съща.
За маджуна се избират само добре узрели дини. Трябва да са едри и здрави, като за една доза са нужни 5 броя. Първоначалният процес включва измиването на дините, срязването им на две половини и издълбаването на сочната вътрешност с лъжица.
След това полученият материал се претрива през гевгир, за да се отстранят семките и по-грубите частици. Прецежда се през марля и се слага да ври на слаб огън.
След първоначалното завиране пяната се отстранява и съдът се маха от огъня. Прецежда се втори път и отново се слага да ври на тих огън.
Сместа се бърка много често, за да не загори. Обикновено съдържанието се редуцира за около 4 часа. Получава се маджун с кафеникав цвят и гъста, малко жилава консистенция.
Опитът показва, че колкото по-гъст е маджунът, толкова по-дълго не се разваля. Напълнен в буркани и съхраняван на хладно, може да издържи няколко години.
Специалистите съветват консумацията на маджун всекидневно. Може би хората в миналото затова са били по-здрави, защото не са се хранели с неща, подсладени със захар, а само с маджун.