Кога мъжете се впускат в извънбрачна авантюра?

Всички знаем прословутата съпружеска клетва за вярност: „В болест и в здраве, в богатство и бедност и докато смъртта ни раздели”. И в същото време изневерите са нещо, което се случва в много семейства.

Съществуват няколко рискови периода в живота на семейната двойка, когато мъжете са най-склонни да изневерят и да се оплетат в извънбрачна връзка:

Когато съпругата е бременна

Особено през последните месеци от бременността жената не е в състояние да обгражда с достатъчно внимание своята половинка. Тя изживява редица неразположения, нуждае се от уединение, почивка, спокойствие. Мисълта й е напълно насочена към живота, който носи в утробата си. Понякога е наложителен дълъг престой в болница за задържане на плода.

Нейното деликатно здравословно състояние потиска мъжа. Той започва да се задържа все повече извън дома, търсейки разтоварване, забавление и наслада.

Докато децата са малки

Когато децата са мънички, са толкова безпомощни, че поглъщат всяка секунда от времето и вниманието на майката. Посвещавайки се на майчинството, жената измества на по-заден план любовните трепети и романтиката. Във връзката се намества рутината.

Особено критична е първата година след раждането, когато обикновено пряката грижа за бебето се поема от жената. След като то проходи и проговори, вече и таткото се включва все по-активно в неговото отглеждане. Но през тази първа година много мъже се чувстват пренебрегнати и някак изоставени. Бебешкият плач вкъщи ги изнервя. Заради всичко това стават склонни да потърсят утеха и внимание навън, в обятията на друга жена.

По пътя на кариерното израстване 

През годините, в които мъжът е най-работоспособен и гради успехи в кариерата, той е като обсебен от професията и бизнеса си. Постоянно е зает със служебни ангажименти и социални контакти. Работното му място се превръща във втория му дом. Разширява мирогледа и знанията си, придобива все по-голяма самоувереност. Преследва нови стремежи, мечти и цели.

В същото време съпругата е посветена на семейството и децата. Тя изостава в професионален план, не разполага с нужното време и спокойствие за кариерно развитие. Оказва се, че съпругът вече има много повече общи неща с някоя симпатична и напориста колежка, отколкото с жена си. В неговите очи тя започва да изглежда недостатъчно компетентна, глуповата и неразбираща.

А колежката е неговият идеал – умна, красива, успешна и перфектна във всичко. Двамата винаги имат теми за разговор, които ги вълнуват, споделят общи възгледи и интереси. Така се слага началото на извънбрачна връзка, която понякога излиза толкова устойчива във времето, че трае цял живот. Обяснението е просто – базирана е върху общи духовни потребности.

При тежка болест в семейството

Силният пол съвсем не е толкова силен, колкото сме свикнали да мислим. Практиката показва, че ако се роди дете с увреждания, мъжете по-трудно издържат на мъката и напрежението. Много от тях бързо развяват бялото знаме – предават се, отказвайки да носят тежкото бреме, с което ги е жигосала съдбата. Изоставят нещастното си семейство и хукват да се спасяват поединично.

Ако съпругата се разболее тежко, също са много малко мъжете, които остават верни. За да понесат страданието, те прибягват до изневяра. А най-коварното е, когато точно в такъв момент поискат развод. И това неведнъж се е случвало.

Щом децата поемат своя път в живота

В семейството години наред децата са тези, които обединяват родителите. Докато наследниците растат, целият семеен свят се върти около тях. Съпрузите са свързани с общи радости и тревоги. Но децата порастват и отлитат от семейното гнездо. Тогава домът някак опустява.

В един прекрасен ден родителите осъзнават, че са останали много малко неща, които ги свързват. Докато децата са растели, възрастните също са се променяли. И са заприличали на двама непознати, между които няма допирни точки. Във връзката се настанява отчуждението, досадата и безразличието.

Мъжът се нуждае от някой, който да го обожава и да повдига духа му. Да го вълнува, създавайки му красиви емоции. И се впуска в извънбрачна авантюра, без каквито и да било угризения и задръжки. Защото счита, че е изпълнил бащинския си дълг и има право да помисли за себе си, изпълвайки живота си с нов смисъл и с радост.

Автор: Гана Василева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *