Леда Милева – светъл лъч от нашето детство

Преди 6 години голямата българска поетеса си отиде от този свят точно на рождения си ден – 5 февруари. Така на тази дата отбелязваме едновременно годишнина от нейното рождение и от смъртта й.

Тя е виден български общественик, културен деятел, преводач, дипломат, депутат. Но в сърцата си я носим като скъп образ от нашето детство. С нейните весели книжки пораснаха много поколения. Стихотворенията й се научават с лекота още в детската градина и се помнят наизуст за цял живот. Днес малките ги рецитират със същото радостно вълнение.

Поетесата остави на България над 30 книги за деца. Поезията й е изтъкана с естествен чар, с душевна чистота и завладяващ магнетизъм. Силната харизма, която Леда Милева притежаваше като личност, струи от всеки ред, който е написала.

Родена е на 5 февруари 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев. Баща й изчезва безследно, когато тя е само на 5 годинки и почти не го помни. Но в жилите й тече неговата кръв и тя израства с книгите, и с любовта към творчеството.

Средно образование завършва в Американския колеж в София през 1938 г. После следва в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. Паралелно с това завършва Института за детски учителки в София. По това време в него издават списание „Първи стъпки”, предназначено за родители и учители. Докато учи, младата Леда работи в списанието като редактор и преводач. Оттам пламва нейната любов по литературата за деца. Там се ражда и най-популярното й стихотворение „Зайченцето бяло”, което написала направо между другото. В печатницата става ясно, че половин страница от списанието останала празна. А тя, за да запълни празното място, клекнала и буквално на коляното си написала набързо стихотворението, което и до днес е любимо на цяла България.

От 1944 г. до 1951 г. Леда Милева е ръководител в детско-юношеските предавания на Радио София. Тук още в първия си работен ден тя се сблъсква на вратата с бъдещия си съпруг – преводача и журналиста Николай Попов. Двамата са съученици от Американския колеж. Леда още като ученичка е луда по него. Само дето той и представа няма, че тя изпитва такива несподелени чувства. И ето, съдбата ги събира отново, този път като колеги в радиото, за да слеят живота си в едно. Двамата се женят, имат син и дъщеря, остават заедно до гроб. Съпругът й умира през 1990 г.

Леда Милева изгражда блестяща кариера. Ерудирана, талантлива, красива, жена с амбиция и замах, а и както самата тя признава – истинска работохоличка, животът й е низ от професионални успехи.

Още през 1947 г. става член на Съюза на българските писатели. В периода 1951 г. – 1956 г. е редактор в издателствата „Народна младеж” и „Български писател”.

От 1956 г. до 1960 г. редактира списание „Дружинка”.

От 1966 г. до 1970 г. е генерален директор на Българската телевизия.

Дълги години е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб – международна неправителствена организация, обединяваща професионалните писатели и журналисти.

От 1970 г. до 1972 г. упоритата дама е зам.-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество” при Министерството на външните работи.

От 1972 г. до края на 1978 г. е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията „Представителни творби на световната литература”.

От 1979 г. до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите. Основава списание „Панорама” – издание за чуждестранна литература, и е негов главен редактор до 1991 г.

Народен представител е в Осмото, Деветото Народно събрание, както и в Седмото Велико Народно събрание.

Нейните творби са преведени на английски, немски, френски, руски, полски и още на много езици.

Освен поезия и пиеси за деца, тя пише множество статии по проблемите на международното културно сътрудничество, върху теория на превода и литературна критика. Превежда художествени произведения от английски, френски и руски език.

Има много отличия и престижни награди. През 1959 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий” І степен. 1970 г. е наградена с орден „Народна република България” І степен. През 2008 г. й е присъдена националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване.

Сред най-известните й книги да деца са: „Зайо на разходка”, „Мустакатият Иванчо”, „Цветни приказки”, „Когато куклите не спят”, „Къде е хоботът на слона?”, „Карнавал в гората”, „В една зоологическа градина”, „Весели балони” и др.

Доживяла до дълбока старост, поетесата почти до последно е дееспособна, обществено заангажирана, дава интервюта, чете, пише, превежда, твори. Един живот, достойно отдаден на българската култура и литература.

Автор: Гана Василева

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *