Евгени Гочев – младият талант на българската фотография

България е страна, криеща в дълбините си чудати съкровища. Съкровища, чиито форми са човешки, гласът им – шепот наслада, ръцете им – изваяни като от скулптор, сътворяващи небесни царства, умът им – подредена бъркотия. Съкровища с имена, възраст, душа и сърце. Живите същества, олицетворяващи изкуството. Такъв е и той. Той е упорит, креативен, мотивиран и мотивиращ. Ще се срещнем с младия талант на българската фотография – Евгени Гочев.

Когато се запознах с Евгени, видях едно слабо високо момче, с тъмна коса, очи и блага чаровна усмивка. Разказваше с въодушевление за новите си проекти, а в погледа му блестяха стотици парченца талант. Тогава научих за творчеството му като фотограф и реших да разгледам профила му в социалните мрежи. Удивих се! Попаднах на нещо наистина невероятно. Не можех да повярвам, че това момче е само на осемнадесет години и тепърва му предстои да развива кариерата си. Евгени Гочев е един от младите таланти на България. Проектите му винаги имат концепция, различна от това, което сме свикнали да виждаме на „пазара“. Той не прави просто снимки, той създава красоти! 

Ние с теб се познаваме лично и смятам, че етикетът „Слънчевото момче във фотографията“ би ти паснал идеално. Но ти самият как би се представил на нашите читатели ?

Аз съм 185- сантиметрова машина за изкуства. На осемнадесет години съм, роден в град Плевен. Завърших Националното училище по изкуства „Панайот Пипков“, а сега ми предстои да уча Фотография в НБУ, гр. София.

Как реши да се занимаваш с фотография? Какво те вдъхнови?

Започнах да се занимавам с фотография още от дете. Виждах неща, които родителите ми и тогавашните ми приятели не виждаха по същия начин. Исках да запечатам конкретните цветове, форми, детайли и обекти по своя си разбираем начин. Вдъхновението ме връхлетя на ранна възраст, когато осъзнах колко е различен светът, погледнат през призмата на въображението.

Как реагираха родителите, когато им каза, че искаш да се занимаваш с фотография? Подкрепят ли те?

Родителите ми винаги са ме подкрепяли. В началото го приеха с насмешка, но дори за мен тогава беше на шега. Но в последствие всичко се промени и паралелно с мен те също промениха погледа си към фотографията.

Коя е твоята най-голяма упора в моментите на слабост и щастливите мигове?

Колкото и егоцентрично да прозвучи, най-голямата упора в живота ми съм самият аз. Смятам че, за да успее човек да реализира мечтите си, трябва да може да обича себе си и да разчита единствено и само на собствените си възможности.

Запозната съм с твоите проекти и винаги съм оставала крайно очарована от резултатите. От какво се вдъхновява една 185 – сантиметрова машина за изкуства? Имаш ли си муза?

Най-често се вдъхновявам от живота и по-точно от това какъв би бил той, ако беше в съня ми. Случвало ми се е да сънувам дадена сцена, която след това превръщам в идея за фотосесия.

Кой е бил най-трудният ти момент досега? Някога искал ли си да захвърлиш фотоапарата и да сложиш „край“?

Имал съм много трудни моменти, но някак винаги успявах да се измъкна от негативните си мисли сам. Обичам тези моменти. Те ме изграждат не само като фотограф, но и като личност.

Ако можеш да използваш само една единствена дума, за да опишеш стила си в изкуството, как би го определил?

Безвремие.

Разкажи най-забавната и скандална ситуация, в която си попадал по време на снимки.

Определено това са снимките на женския пазар. Тръгнах си наситен със смях, шеги и домати.

Звучи прекрасно. Знам, че наскоро имаше своя фотоизложба в Художествената галерия „Илия Бешков“, град Плевен. Разкажи ни малко повече за идеята и емоциите около събитието.

Мога да кажа, че изложбата беше едно незабравимо приключение, в което се спуснахме с моите приятели, колеги и модели. Проведе се на 28 март, тази година. Определям концепцията ѝ като ода за младостта и грешките, които допускаме в гимназиалните си години. Реших, че най-точното заглавие за фотоизложбата ще бъде „Пепел“, именно поради факта, че всички ние се изпепеляваме, а след това възкръсваме, по време на израстващия ни период.

Фотоизложбата обаче не е най-бележитият ти успех. Официалният уебсайт на списание Vogue публикува няколко твои снимки. Как едно осемнадесет годишно момче, от гр.Плевен, успя да впечатли редакторите на най-популярното и успешно модно списание в света?

Просто се случи. Самият аз не разбрах как стана. Изпратих ги и няколко дена по-късно бяха одобрени и публикувани. За мен най-голямата награда не е фактът, че има мои фотографии в сайта на Vogue,  а по-скоро се вълнувам от това, че са минали през окото на велики имена в сферата на изкуството и модата. Неописуемо чувство.

Вярвам, че това не е последният повод за гордост и вълнение. Представяш различни проекти, които докосват ума и душата на хората, а това никога не остава незабележимо. Като за финал какво би казал на младите личности, които искат да се развият в сферата на фотографията и като цяло на изкуството?

Направете го в България! Не се отказвайте, колкото и трудно и невъзможно да изглежда за реализация. България е една от малкото страни в Европа, в която изкуството е подценено и неразвито достатъчно. Ние сме бъдещето и трябва да поправим тази грешка. Бъдете себе си, сами решавайте кой е вашият път и не спирайте, колкото и препятствия да има по него, защото изкуството е нещо, за което си струват най-много усилията.

Автор: Антония Богданова