Зле погребаната любов вампирясва
Имах една любов преди време, разтърсваща. Не предполагах, че студентска връзка ще се разгори толкова, че десет години по-късно още да трепти. Бях на 20, а се чувствах истинска жена. Ама как няма, умел любовник беше. Винаги знаеше какво да каже, какво да подари, цветята бяха без повод. Знаеше как да ме гледа. Истината е, че вероятно за първи път изпитвах толкова дълбоки чувства.
Беше кратка любов, но наситена. И безгрижна. Като извадена от романтичен филм. И точно толкова изтрая. Докато се усетя – финалните надписи.
И раздялата беше достойна, на брега на пълноводна река. И просто така, тръгнах без да се обърна. Хубави спомени ми остави, въпреки обичайния рев след нея.
До края на студентските ми години още го мислих. Доста места посетихме заедно, слушайки “нашата песен”.
Нали знаете как е после, прескачаш радиото като я чуеш.
После си мислиш, че всичко е свършило. Идва друга любов, други трепети, други раздели. Даже забравяш за този първия.
Но идва един момент, сърфираш си из мрежата и получаваш ей така, изневиделица, покана за приятелство от този стар любовник.
Сякаш завърнал се от мъртвите, седи и те гледа със статичните си очи от профилната снимка. И на всичкото отгоре нагло е прегърнал новата си възлюбена.
Нацелва момента, в който си необвързана.
Изведнъж всички спомени и чувства нахлуват в съзнанието ти, главата ти почва да бучи, сякаш черепната ти кухина не може да побере целия този наплив.
Отново си на 20 и този непознат човек ти става мил.
Приемаш приятелството, разглеждаш снимките. Не знаеш какво търсиш. Дали намек, че не е щастлив с тази от снимката, или следа от миналото му с теб. И колкото повече ровиш, толкова повече доказателства намираш, че те е забравил.
Но ако те е забравил, защо ще му да ти иска приятелство?!
Чакаш ден, два. Седмица.. Така и не те заговаря. И пак се опитваш да скъсаш със спомена, толкова реално, сякаш връзката ви се разпада отново.
Не съм успяла да го загърбя напълно преди десет години и сега зле погребаната ми любов вампиряса. Завърна се жадна за емоции, недоволна от дългата летаргия,на която съм я подложила. За десет години много “багаж” натрупах, но се искаше само една капка спомен, за да се настърви и да се надигне в сърцето.
Източник: VIBES.BG