СВОБОДНО ВРЕМЕ

За пандемията от друг от ъгъл

Както всяко нещо, и пандемията има своите две страни. Безспорно е „бичът” на нашето съвремие, изпитание за здравето ни и залог за материалното и социалното ни благополучие.

Но има и своите положителни страни. Ето някои от тях:

На първо място ни накара да ценим „малките неща” и дори да копнеем за тях. До много скоро глътка свеж въздух, кратка разходка в парка и късче синьо небе бяха невидими за сетивата ни. Възприемахме ги за ежедневие, за даденост и не им обръщахме внимание: до момента на поставянето ни „под домашен арест” от внезапно развихрилата се пандемия.

Възможността да пътуваме и да ходим свободно навсякъде сега е нещо, за което можем само да си мечтаем. Но вероятно така ще започнем да ги ценим повече и като материална възможност, и като преживяване. 

Далеч от фризьорските салони и от козметичните спа центрове, някак по „принуда” усещаме, че суетата отстъпва място на духовността и това кои сме, се оказва по-важно от това как изглеждаме, за да оцелеем. Дори „бурята от салфетки” в заведенията спря и отстъпи пред запасяването с тоалетна хартия. Пандемията ни прибра далеч от изкушенията на нощния живот.

Прочетете още: Коронавирус: Носете дрехи с ръкав и не пипайте нищо, преди да си измиете ръцете

Призивите на активисти за защита на природата намериха своята реализация само за няколко дни. Потокът от хора спря, няма задръствания, вредни газове, емисии и замърсяване на реки и води от предприятия. Коронавирусът за „нула време“ свърши онова, което на екологичните организации би им отнело години. Няма консумация – няма проблем. Няма и спорове за изсичане на гори, просто защото пистите не работят. Така сякаш изведнъж „прогледнахме”, че без хората май няма голям смисъл да има повече, когато така или иначе не може да се ползва и това, което е по-малко.

Останахме си вкъщи. Случи се нещо като интерпретация на: „Яж, моли се и обичай”. Време за нас и нашите близки. Възможност да проверим кои сме и накъде вървим и все още ли „тичаме” в една и съща посока. Време за сън, книги и музика, за да събудим първопричината на нашето утре.

Не може да пропуснем и промяната в отношението към лекарите. Внезапно осъзнахме, че те винаги са били на „първа линия”. Но когато ги обиждаха и биеха, не се обединихме така, както сега, когато колективно им ръкопляскаме от балконите си. 

Идва ред и на ползите от промените в образованието. Децата от години губят материал по време на грипни и дървени ваканции. Сега за часове беше възможно те да наваксат с уроците, без това „да им излиза през носа”. 

Прочетете още: Как звездите помагат в борбата с коронавирус?

Хората се обединиха, станаха солидарни и съпричастни. Започнаха да отделят средства за дарения, да помагат кой с каквото може. На практика се върнахме към простичкия начин на живот, за който са нужни само дом и шепа брашно.

Буквално и преносно се намираме във фаза на пост по време, на който е добре да осъзнаем важността на изконните човешки блага. Време да се лишим, за да получим. И  да помечтаем за среща на живо с приятелите, с които до скоро разменяхме съобщения дори и седнали един до друг в кафенето. Може би след пандемията ще съумеем да ги „видим”, като ги погледнем в очите!

Автор: Даниела Микова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *