Тънката граница между възпитание и насилие

Възпитанието на детето е нещо изключително важно, чиито основи се полагат през първите 7 години от живота му, а след това се развиват за цял живот. Доброто поведение на малчуганите е от особено значение за малчугана, но както всяко нещо в живота, то не бива да се случва насила.

Много родители обаче пристъпват едва видимата граница между възпитание и насилие. Често срещано явление у нас е детето да бъде хокано или дори бито, защото си е изцапало дреха, защото не е дало своя играчка на друго дете или пък защото не е искало да си тръгва от детската площадка. Тъжна е статистиката колко много родители не осъзнават, че наследникът им не разбира много от нещата, част от света на възрастните, а тяхна роля е да ги обяснят.

Дали обаче от липса на търпение, или от нежелание, много родители директно прибягват към наказателните средства, успокоявайки съвестта си, че това не е насилие, а възпитание. И тук идват няколко основателни въпроса:

• Кой, ако не родителите, ще обясни на детето разликата между правилно и грешно?
• Как се очаква деца с нулев житейски опит да знаят какво е правилно за родителите им, ако никой преди това не им е казал?

Лесно е да се говори отстрани за младото поколение (думи, които всяко следващо поколение чува от предходното), но къде е старото, за да даде своя пример?

Насилието ражда насилие.

Всички сме чували, че децата попиват всичко като гъбки. Какъв по-успешен начин да ги научим да бъдат добри тогава, като ние самите сме добри? Нали примерът е най-добрият учител?

Проблемът обаче е, че ние не сме достатъчно добри и примерът, който даваме, невинаги трябва да бъде следван. Не са едно и две семействата у нас, в които има насилие – в по-чести случаи от бащата и насочено към майката и децата, но не само. Много родители са агресивни на пътя, в магазина, на улицата. Не се свенят да повишат тон на непознат пред детето си. Не пазят чистотата в обществените пространства – със сигурност сте виждали детски площадки, засипани от слънчогледови семки и фасове. Как тогава, държейки се по този начин, очакват детето им да бъде по-различно?

Детето е като един бял лист. Да, носи гени, които обуслават наследственост на някои от родителските черти, но всичко останало бива формирано от средата – семейна и социална, възпитанието, а на по-късен етап и личното отношение.

• Ако дете расте в среда на насилие и обиди, твърде възможно е цялото натрупано в него напрежение и страх да се прояви.
• Ако вижда как родителите му не се уважават, твърде възможно е цялата натрупана болка да се прояви.
• Ако вижда как родителите му изискват от него неща, които самите те не изпълняват, твърде възможно е цялото натрупано основателно негодувание да се прояви.

Никой човек не става добър, защото някой му крещи или го бие.

Доброто възпитание е резултат от добър пример, спокоен диалог и разбиране. Защото детето може и да е малко по възраст и размери, но е отделен човек и заслужава да бъде третирано като такъв.

• Ако искате да ви уважава, спечелете уважението му, а не страха му.
• Разговаряйте с детето си и със спокоен тон му обяснете кое е правилно и кое не.
• Не използвайте изрази като „Защото аз казвам така“ – всеки човек заслужава да получи обяснение защо може или не може да направи нещо.
• Бъдете добър пример.

Когато детето ви чувства, че може да разчита на вас, когато усеща разбирането и подкрепата ви, ще ви се доверява и ще подхожда с респект към думите ви, а не със страх. Замислете се и бъдете откровени: вие бихте ли слушали съветите на човек, който ви обижда и удря? Или ще се заслушате в словата на този, който ви приема като равен и аргументира всяка своя препоръка? Бъдете честни пред себе си и ще получите отговора.