Свето Богоявление. Йордановден

На 6 януари православният календар отбелязва Богоявление (Йордановден). Чества се кръщението на Христос от Йоан Кръстител в река Йордан.

 Когато Исус отишъл да бъде кръстен и влязъл във водата, Той се проявил в своята троична същност: Отец, Свети дух и Свети син. Небето се отворило и проехтял гласът на Отца: „Този е Моят възлюбен син, в Когото е Моето благоволение.”. От небесната шир долетял бял гълъб и закръжил над главата на Христос – проявлението на Светия дух. Оттук идва и името Богоявление – Бог се явява в своето триединство. В кръщението си във водите на река Йордан Исус за първи път се обявява за син Божи. Затова и днес се вярва, че в нощта срещу Йордановден небето се отваря и сбъдва всички молитви и желания.

Празникът води началото си още от ІІ век. До ІV в. той бил съединен с Рождество Христово.

Смята се, че на този ден водата придобива могъща сила. Навсякъде, където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста във вода. По стар обичай нечетен брой мъже скачат в студените води, за да извадят кръста. Този, който първи го хване и го вдигне над водата, ще бъде много здрав, силен и щастлив през цялата година. За него е осигурена награда от църковната общност и от местната управа.

Мъжете играят хоро в ледените води – наша традиция, доказваща мъжеството и издръжливостта на българина.

Поверието гласи, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще бъде много добра и плодородна. Ако на болен се занесе вода от мястото, където е изваден кръстът и той се измие с нея, оздравява.

Свещеникът отслужва тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Подновява се светената вода в храмовете. Хората си вземат от нея и я пазят за тежки моменти през годината, ако някой в семейството се разболее. Със свещта от църковната служба на Йордановден вкъщи се запалва с „нов огън” домашното кандило.

Навремето имало обичай сгодените ергени да отиват в дома на момата. Там бъдещата свекърва измивала лицето на момичето с вода и му дарявала златна паричка с китка цвете.

Месели се три хляба – първият за семейството, вторият за гостите, а третият се изнасял с бакър вино пред входната врата – за почерпка на минаващите.

В някои краища на България празникът се нарича Водици, Водокръщи, Мъжки водици – заради връзката му с водата. С него се слага край на т. нар. Мръсни дни, когато по земята бродят караконджули и демони. С кръщаването на водата светът е пречистен от злото, защото тя придобива изцелителна сила.

От Йордановден до Великденските заговезни венчавките са разрешени, затова настъпва период за сватби.

Празничната трапеза е блажна: свинско месо, кисело зеле, сарми с месо, боб, пълнени чушки. Лее се много червено вино.

Днес над 100 000 българи са именници. Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Данка, Божан, Божана, Борко, Боряна, Боголюб, Боголюба, Бетина, Борил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара, Богдан, Богдана, Боян, Бончо, Бонка, Богослав и Богослава.

Автор: Гана Василева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *