Случи се развод: а сега накъде?

Дори и най-цивилизованият развод е стресиращ за партньорите, даже да не си го признават. Независимо от причините, довели до тази развръзка, без значение на колко години сме, всеки развод е като една малка смърт, като едно ново прераждане, защото всичко онова, което сме градили с любов, е вече рухнало и унищожено. Пред нас е целият свят, един нов живот, а бъдещето е като бяло поле, по което тепърва ще пишем.

Може би сме жадували за това събитие месеци наред, а понякога и дълги години. Може би сме опиянени от чувството за свобода и сме убедени, че разводът ще ни направи най-накрая щастливи. Или пък чувстваме огромна празнота и страх от неизвестното…

След такава съдбовна крачка хората са винаги много объркани, макар че едва ли го осъзнават. Често поемат в погрешна посока, закопавайки се сами и обричайки се на нови страдания.

Грешка №1. Повечето жени след тези преживявания изпадат в дълбока депресия, развиват силно чувство за вина и едновременно с това се изживяват като жертви. Започват да се възприемат като неудачници. Затварят се дълбоко в себе си, никому не се доверяват, живеят механично като роботи, без да забелязват красотата на света. Това е един кошмарен сън, който понякога продължава години.

Грешка №2. След развод много дами бързо решават, че трябва да компенсират годините си страдание в брака, и се юрват да сменят партньор след партньор, без да му мислят и без да подбират. Пред собствената си съвест те се оправдават, че заслужават да получат малко удоволствие, но истината е, че винаги в брака са били неоценени и сега просто избиват комплекси. Така само пропадат и стават обект на подигравки и презрение.

раздяла
Понякога любовта просто си отива.

Грешка №3. Тя е най-болезнената, защото изсмуква цялата жизнена енергия и страшно опустошава емоционално. Става дума за тези разведени жени, които са идеалистки по природа. Отвратени до краен предел от несъвършенствата на своя бивш съпруг, те обаче все още вярват, че идеалната любов съществува. Жадуващи за искрена обич и топлина, стават лесна плячка за някой изпечен мерзавец. Приемат всичките му думи и действия за чиста монета, хващат се за него като удавник за сламка, прехвърлят своя копнеж по идеала върху неговия образ. Въобще не осъзнават, че точно този мъж е най-неподходящият и той може да е всичко друго, но не е техният спасител. Така са изцяло зависими емоционално. И се обричат на нови страдания. Готови са на всякакви компромиси и унижения от вътрешния страх да не загубят и тази връзка, да не останат пак сами. Равносметката е тъжна…

Списъкът от грешки може да е много дълъг. Но същественото тук е как да бъдат те избегнати. След развода, независимо от това как точно се чувстваме, най-добре е да не бързаме с ново обвързване. Трябва да си дадем време. Дали го асимилираме, или не, ние изживяваме стрес. Нека се занимаваме с всичко друго, но да не се хвърляме в нови любови. Просто нека се порадваме на себе си и на свободата си. Да се глезим, да се грижим за тялото и за душата си, да възобновим старото хоби. Разходките сред природата пречистват. А ние се нуждаем именно от пречистване! Има толкова красиви неща, които може да прави една жена! Нека не рискуваме с нови любовни авантюри. Просто да се радваме на живота. Несъмнено занапред ни очаква една нова и по-красива любов, но нека си дадем шанса тя да бъде по-мъдра от предишната и по-осъзната!

Автор: Гана Василева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *