СЕМЕЙСТВО

Сирни заговезни – какво се слага на масата?

Може да се каже, че Сирни заговезни е един от най-важните празници за българите. Наричан е още „Прошка“, „Прочка“, „Сирни поклади“, „Неделя сиропустна“ и „Сирница“. Обикновено това е денят, в който ние искаме прошка от нашите близки хора. По народни обичаи младите следва да обикалят сред по-възрастните си роднини, да им целуват ръка и да им искат прошка с фрази като „Прощавай, мале, тате…“ По обичай отговорът трябва да бъде „Просто да ти е, Господ да прощава„.

Сирни заговезни честваме винаги в неделя – 49 дни или седем седмици преди Великден. Обикновено това е последният ден преди започването на великденските пости и последният шанс да похапваме блажни храни, преди да се отдадем на пост. Според народната традиция, Сирни заговезни отбелязва границата между зимата и пролетта.

Какво се слага на трапезата на Сирни заговезни?

Когато е Прошка, обикновено на трапезата слагаме основно млечни продукти и яйца, тъй като е последният ден, в който можем да ги консумираме преди последващите пости. В много домакинства се похапват обичани ястия като баница със сирене, варени яйца, кисело мляко, сирене, масло, халва с ядки, хляб или погача, печени ябълки и други. Месо не се яде, тъй като консумацията му се преустановява след предната неделя на Месни заговезни.

Когато приключим с празничната вечеря, тогава извършваме обичая „хамкане“ – от тавана с червен конец спускаме парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж в къщата трябва да завърти конеца в кръг. Тогава всеки член на семейството, най-вече децата, се опитват да го уловят с уста, без да могат да използват ръцете си. Според поверието, човекът, който успее да го улови, ще се радва на крепко здраве през годината.

Разбира се, едно от най-важните неща на Сирни заговезни е да поискаме прошка от близките си. Защото, както знаем, безгрешни хора няма. Понякога нараняваме най-силно именно хората, които най-много обичаме. Това е един добър повод да им поискаме опрощение.

Сирни заговезни
Българи честват Сирни заговезни край огъня

Заговезнишки огън – една от атракциите на празника

Една от големите атракции на Сирни заговезни са Заговезнишките огньове. У нас той е разпространен с различни варианти, но най-често се палят огньове или клади, а след като прегорят, мъжете трябва да ги прескачат. Народните вярвания казват, че който мине през огъня с крака си, ще стане неуязвим за змийско ухапване. На някои места привързват слама към пръчка, която се пали и върти в кръг. Налице са и други ритуали, но най-важното нещо е пречистващата сила на огъня. Винаги хората се въртят около него, играят и пеят песни. В по-стари времена обаче единствено мъжете са се събирали около огъня.

Обичаят „оратник“

Най-вече в Южна България, старопланинските и средногорските села се изпълняват обичаи като „оратник“ и „о̀рата ко̀пата“. Тогава в огъня се поставя голямо дърво, което се нарича оратник. Това име идва от глагола „оратя“, който значи „говоря“. Още преди празника ергените се подготвят със стрели от пръчки, упражнявайки се да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на лък. Когато на Поклади се запали оратника на някоя височина до селото или в селото, момъците се опитват да запратят стрелата в двора на момичето, което харесват и искат за жена. Самото хвърляне на стрелата се съпътства от цинизми, които момъкът трябва да произнесе с речитатив. Обикновено словата започват с думите „о̀рата ко̀пата“ – фраза, която днес не разбираме. В същото време родителите на момичетата трябва да са разчистили дворовете от неща, които могата да се запалят от стрелата. Момите от своя страна след това събират стрелите и се хвалят помежду си коя мома колко стрели е получила.

Сирни заговезни в Православното християнство

Църквата също има отношение към този празник. Тогава тя призовава миряните да пречистят душите си, да се молят и да дават прошка. Да направят стъпка към Великите пости и да изпълнят сърцата си с мир и любов. Обикновено на Сирни заговезни сутринта в храмовете се чете Евангелието с част от Нагорната проповед: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ Вечер в черквата се пеят великопостните тропари и се произнася молитвата на Св. Ефрем Сирин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *