Синдромът на самозванеца поразява успешните
Става въпрос за болезнено душевно изживяване, при което човек отказва да асимилира своите успехи. Дълбоко в себе си той е убеден, че не ги заслужава и не ги е постигнал със собствени сили, а са резултат от някаква случайност. Изпитва страх, че ще бъде разобличен пред професионалната гилдия и обществото, че не е никакъв специалист в своята област, а чист мошеник и самозванец.
Тези страхове, погледнати отстрани, звучат абсурдно и смешно. Но почти всеки в определен период от живота си в по-малка или в по-голяма степен преживява мъчителните симптоми на този синдром. Нужно е да знаем как да го преодолеем.
Синдромът на самозванеца засяга хората в пика на техния успех. Дори самият Айнщайн е страдал от това. Проблемът идва, когато човек не успява да съотнесе постиженията си към своята личност. Може да се получи, ако години наред копнеем, трудим се и мечтаем за нещо. Очакването ни е тъй голямо и дълго, че щом най-сетне го постигнем, вместо да се радваме, страховете за провал, които сме потискали, избиват на повърхността. А комплексите вземат превес – един вид постравматичен стрес, когато вече успехите ни са налице.
Наименованието Синдром на самозванеца е въведено през 1978 г. от клиничните психолози д-р Полин Роуз Кланс и д-р Сузан Имс. Хората, попаднали под негова власт, се чувстват наистина като измамници и се страхуват да не бъдат разкрити. Той съдържа нашата неспособност правилно да оценим постиженията си, страха, че ще изглеждаме некомпетентни в очите на другите. Това е комбинация от различни погрешни представи за себе си. И не е обикновена тревожност, а нещо повече – неправилна концепция за нашите способности, която ни омаловажава и унизява в собствените ни очи. Поражда се от ниското ни самочувствие и ни кара да сме като аутсайдери в колектива – вътрешно сме уверени, че не заслужаваме да бъдем там наравно с другите.
Първоначално учените считали, че синдромът на самозванеца се отнася само до жените, заемащи постове редом с мъже. Защото до голяма степен те се чувстват засенчени и подценявани от мъжете. По-късно е доказано, че могат да страдат и мъже – тоест не зависи от пола.
В това състояние на духа страхът от провал изкривява в нашето съзнание приемането на реалния успех. Звездата от „Хари Потър” британската актриса Ема Уотсън признава, че преживява синдрома на самозванеца: „Ежесекундно си мисля, че някой ще се досети каква измамница съм и че не заслужавам нищо от това, което имам.” – казва тя. Майк Майърс пък заявява: „Все още очаквам полицията за бездарници да дойде и да ме арестува!”…
Ако и ние започнем да гледаме на нашите постижения по подобен начин и ако ни обзема подлудяващият страх, че ще бъдем уличени като измамници в сферата, в която се изявяваме, то е добре да сме запознати със същността на този синдром, за да го разпознаем в себе си. Иначе ще изпаднем в още по-страшна паника, чудейки се какво точно се случва с нас. Трябва да споделим с близък човек, да се консултираме с психолог или психиатър. Целта е бързо да възвърнем вярата и уважението към собствените си способности. И да се отървем навреме от идеите си за малоценност. Ако ги оставим да ни ръководят, ще попречим на много наши бъдещи победи.
Автор: Гана Василева