Second hand дрехите не те правят second hand човек
Second hand – защо да не поговорим за него?
Разбирам го – всички ние живеем в компанията на определени предразсъдъци, но позволете ми най-учтиво да не се съглася с някои от вашите. В случай че сте пропуснали точно този урок в училище, системата за свободно изразяване на собствено мнение се нарича демокрация. Демокрацията е хубаво нещо.
Този път имам предвид така популярните напоследък магазини за дрехи втора ръка, известни като също така, знаете, „секънд хенда“. Случаят, който вдъхнови написването на този материал, е брилянтният шопинг, който моята половинка успя да осъществи в един от софийските second hand магазини в София. Въпросната девойка, която има привилегията и щастието да бъде моя приятелка, успя да си закупи за обидната сума от 1.20 лева прекрасна риза, която вече носи веднъж на официално събитие, секси спортно потниче и стандартен тишърт, с който да топли леглото до мен или да отиде за хляб до кварталния супермаркет.
Когато с нея изразихме видното си учудване, че цели три артикула, при това – добри, могат да бъдат закупени за сума от порядъка на 1.20 лева, момичето зад щанда със свенлива усмивка ни обясни, че всъщност в края на месеца винаги било така. „Ами, супер“, помислих си аз, докато до известна степен чувствах яд, че точно в този ден не успях да си харесам нищо.
Там се крият съкровищата, които не очаквате
Както и да е, това бе просто пример. От доста време насам съм открил за себе си, че магазините за дрехи втора ръка предлагат съкровища, които трудно бих успял да намеря на стандартните места за шопинг. С ръка на сърцето мога да призная, че някои от любимите ми дрехи са закупени именно от second hand места, като например адска тениска на Master of Puppets на Metallica, няколко брилянтни комикс-тишърта на Marvel и DC, страхотен артикул на друга моя любима банда – Foo Fighters и т.н. Много други „съкровища“ пък трябваше да оставя в магазина, просто защото не бяха моя размер. Малшанс.
Най-важното обаче, което ме кара да обичам second hand магазините, е гаранцията за индивидуализъм и уникалност. Извинявайте, но ми омръзна да влизам в магазин след магазин в големите МОЛ-ове, а от закачалките да ме гледат едни и същи дрехи, просто с различно име на етикета. Излишно е и да ви казвам колко нелепо се чувствам, когато за един месец видя поне трима души със същото есенно якенце, което преди това съм си купил от един от популярните магазини в големия търговски център. Макар и това често да се описва като женска черта, настроението ми малко се скапва, съзирайки няколко мои „фешън двойника“ пред мен.
Най-големият чар на магазините за дрехи втора ръка е безспорният факт, че там няма как да намерите два еднакви артикула. Всичко е различно и уникално само по себе си. Влизайки в поредния голям магазин в МОЛ-а, повярвайте ми – отлично зная какво да очаквам. Влизайки в любимото ми second hand местенце, шопингът за дрехи се превръща в приключение и изследване на непознати територии, които предлагат изненада след изненада.