Самотата – проклятие за необвързаните по света

Да си сам и да си самотен – това са две съвсем различни неща. Всеки има нужда да остава сам със себе си – да има свое лично пространство, където релаксира, дава си равносметка, концентрира се и взема решения, отдава се на творчески занимания. Не всички живеещи сами са самотни. При тях просто така са се стекли обстоятелствата, но те водят активен социален живот. Докато самотата е болезнено състояние на духа, при което се изживява постоянно чувство на тъга, празнота и неудовлетвореност. Умишлено се избягват всякакви контакти.

Здравият човек като се събуди сутрин, се усеща пълен с енергия и изпитва желание да се срещне с колкото се може повече хора. Нежеланието за общуване с другите е важен сигнал, че с нас се случва нещо лошо, което може да отключи сериозни заболявания.

Причините за избора на самотата са психологически и социални. Стресът в съвременния начин на живот провокира все повече хора да искат да избягат някъде, където да се скрият от света. Американски учени твърдят, че човекът днес е по-самотен, откогато и да било в историята на човечеството. В САЩ е проведено специално проучване по темата. Обхванати са 20 000 души. Около 50% от родените след 2000 година страдат от самота, а също 39% от възрастните над 72 г. признават, че са много самотни. Изследването доказва, че за това положение не са виновни високите технологии: независимо дали ползват социалните мрежи или не, хората се чувстват смачкани, угнетени, захвърлени от обществото.

Същият социален проблем е фиксиран и в Англия. Миналият януари министър-председателят Тереза Мей е създала нов пост в кабинета си – министър на самотата. Тя е натоварила с него зам.-министъра по въпросите на спорта и гражданското общество. По данни на британския „Червен кръст” повече от 9 милиона британци страдат от самота. Справянето с пагубното явление е въпрос на държавна политика във Великобритания. Изготвена е стратегия за борба с тази „епидемия”.

Проблемът е особено осезаем в Япония. Там са създали специален термин за живеещите в социална изолация – хикикомори. Той е въведен от психиатъра Томаки Сайто и в превод означава „състояние в уединение”. През 90-те години на миналия век младият д-р Т. Сайто започва практиката си и е шокиран от многочислените оплаквания на родители, обезпокоени за синовете си. Те споделят, че децата им се затваряли в своите стаи, не искали нищо да правят и с никого да общуват. Първоначално родителите възприемали тези странности като приумица на подрастващите, но когато тази пълна изолация продължавала с месеци и с години, те осъзнавали, че всъщност имат голям проблем.

Най-засегнати от хикикомори са японците от 20 до 34 годишна възраст, ала явлението е разпространено и сред по-възрастните. Тези хора не си показват носа навън с години. Не са имали и не възнамеряват да имат сексуални контакти, те са чисто и просто доброволни затворници. Презират обществото и изпитват вътрешен страх от другите хора. Пазаруват онлайн, учат онлайн, за да придобият диплома, не работят. По цял ден нещо четат или играят компютърни игри. Не разговарят дори с родителите си.    

В това състояние прозира почеркът на депресия, на социална фобия и на редица тревожни разстройства. Интересното е, че хикикомори се случва в по-заможни и образовани семейства. От една страна, тези родители имат завишени очаквания за реализацията на децата си и често надценяват възможностите им. От друга страна, те стопроцентово поемат издръжката им, което прави младите хора неангажирани и безотговорни.

Руските учени са стигнали до извода, че в основата на хикокомори е не друго, а егоизмът. Вместо да бъдат дейни в разцвета на силите си, да създадат семейство, да изтеглят кредит за жилище и да работят здраво, за да го изплащат, младите предпочитат буквално нищото – седят си в своята стая без собствени пари и се занимават с нещо, към което са се пристрастили.

 България не е изключение. Тази тенденция отдавна съществува и у нас, но икономическите и политическите ни проблеми са толкова многобройни и тежки, че изтласкват този въпрос на по-заден план. Затова в публичното пространство рядко се говори по темата.

А ако се замислите, ще се сетите, че познавате поне няколко човека, които живеят в социална изолация. Те се нуждаят от стабилна приятелска подкрепа, за да изплуват от тъмната бездна на самотата си. Но за да им помогнем, за да им протегнем ръка, първо е нужно да преодолеем собствения си егоизъм… Човещината днес наистина е много голям дефицит.

Автор: Гана Василева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *