Народни поверия и забрани по време на бременност
В българската народна традиция към жената винаги е имало специално отношение. Момата е обект на възхвала и обожание в народните песни и в приказките. Бременните жени и родилките от незапомнени времена са обграждани с особено внимание и грижа като носителки на най-ценното – новия живот.
В народната реч за бременността на жената са си служили само с евфемизми. Вярвало се, че така се опазва тайнството на раждането. В отделните краища на страната са я назовавали трудна жена, непразна, пълна, товарна и др. Всички названия акцентират върху обременяване, върху тежестта и трудността на състоянието. А обичаите по време на бременността имат предпазен характер. Съществува цяла поредица от забрани, които се предавали от поколение на поколение. Разбираемо е, че повечето съвременни жени гледат на тях с насмешка, но е добре да ги знаят, защото и в най-големите бабини деветини има някаква истина. Тя е събрана от опита на хиляди и хиляди жени, живели патили много преди нас.
Ето най-разпространените народни забрани за бременните жени:
- В първите три месеца, когато още бременността не личи, жената не трябва да споделя пред чужди хора за нея, защото рискува да хване уроки от завистливи погледи и лоши помисли. След като обаче навлезе в четвъртия месец, нека открито да казва, че е бременна, за да проговори бързо детето и да има дар-слово.
- Бременната жена не е желателно да излиза навън късно вечер, в противен случай няма да има достатъчно кърма.
- Не бива да простира пране и да вдига много ръцете си нагоре, защото детето ще е капризно.
- Да не убива змия, да не прескача въже или маркуч, понеже пъпната връв ще се увие около вратлето на бебето и ще го задуши.
- Плетенето, шиенето, кърпенето, бродирането са забранени, за да не се зашие късметът на детето. (Днес намираме и логическо обяснение – бременната жена не е хубаво да се заседява.)
- Забранено е трудна жена да яде месо от заек, за да не бъде детето страхливо и да не се роди със заешка уста.
- Да не се присмива на неми, недъгави, слепи, за да не се роди и нейното дете такова.
- Ако ходи бременна по сватби и по погребения, рискува да роди жълто и болнаво дете.
- Забранява й се да рита куче или котка, иначе детето ще бъде нездраво и с недъзи.
- Ако тя види някой да яде нещо и той не й даде да си куса, детето се ражда недоносено.
- Ако бременната жена се стресне или се уплаши от нещо и се хване с ръце някъде по тялото, на същото място по тялото на бебето ще има белег във формата на това, от което се е уплашила майката. Затова е забранено на бременните да се пипат по лицето и шията при уплаха.
- Бременната не трябва нищо да краде или да взема скришом, защото върху кожата си бебето ще има белег по рождение във формата на откраднатия предмет.
- По време на бременността не е хубаво жената да се снима и да се подстригва, тъй като фотографирането и отрязването на косата спират развитието на плода и отрязват доброто от съдбата на детето.
- Бременната да не яде охлюви, за да не е лигаво детето.
- Да не яде гъби, за да няма отрова в душата на бъдещата й рожба.
- Да не яде риба, защото бебето ще хъри, ще има запушен нос или ще е нямо.
- Ако майката седи с изпънати крака и някой ги прескочи, ражда се куцо дете.
- Бременната жена не бива да излиза без червен конец от дома си, защото той пази от лоши погледи.
- Ако нещо й се яде, а в момента го няма, веднага да си ухапе или близне месестата част на дланта, под палеца.
- Кракът й не трябва да стъпва на гробище, за да не роди дете, обсебено от дявола.
- Докато е бременна, жената в никакъв случай да не сяда на прага с кръстосани крака. Това прогонва късмета на детето.
- Трябва да избягва спорове, кавги и конфликти, за да не бъде детето карък.
- Да се пази и да не вдига тежки предмети, за да не се роди бебето без крайник.
По някои места в България още е живо суеверието, че бременната носи нещастие. Например ловджиите не давали своя улов за къща, в която има такава жена. Смятало се, че пушките им се повреждали и няма да им върви в лова, докато въпросната жена не роди.
Най-нещастни и презрени от общността били тези жени, които не могат да забременеят. Многобройни са обредите за зачеване, които се извършвали на различни празници. В народопсихологията ни майчинството ни е поставено на пиедестал. Има още много поверия, касаещи бременността. Този обреден цикъл завършва едва на 40-я ден след раждането и след очистителна молитва в църква.
Всички поверия и забрани имат една цел – да се направи всичко възможно, за да се роди здраво и хубаво дете. Забраните предпазват от отрицателни емоции, от лоши постъпки, нарушаващи хармонията на Вселената. Те подготвят майката психически за най-важния момент – даряването на живота.
Автор: Гана Василева