Българските фирми нямат политика спрямо сексуален тормоз на работното място
На 26 януари се проведе онлайн събитие, свързано с една сериозна, но пренебрегвана тема – сексуалния тормоз на работното място. За съжаление, този проблем все още не е изкоренен и редица дами ежедневно са подложени на сексуален тормоз от свои колеги или работодатели. За сравнение можем да дадем пример с някои американски щати, които постигат голям успех в елиминирането на сексуалния тормоз на работните места поради сериозната гласност на проблема и създаването на #metoo общност, обединяваща всички жени, попадали в подобни ситуации.
Притеснителни сигнали у нас
Притеснителен знак е, че в България за последните 15 години са създадени само 35 преписки в КЗД по оплаквания за сексуален тормоз. Значимостта на проблема за насилие и сексуален тормоз на работното място не се възприема за актуален, не се коментира и осъзнава от обществото. Напротив, той дори се подценява и често вината се вменява на жертвата, а не на насилника. Голяма част от жертвите предпочитат да замълчат и да забравят за случилото се, вместо да бъдат посочвани с пръст и обвинявани в провокаторство и съблазняване. Може би това е и главната причина този проблем, все още да е актуален и широкоразпространен в нашите ширини.
Няколко важни извода
Изводите, до които са достигнали експертите от Института за социални и синдикални изследвания, посочват, че:
- В 44% от предприятията няма конкретно разработени фирмени политики срещу СТРМ (сексуален тормоз на работното място);
- В 42% от тях няма специални процедури за докладване;
- При 40% разработването на система за докладване при упражняване на СТРМ е в рамките на общата процедура за докладване на нарушенията на вътрешния ред и дисциплина;
- 10% споделят, че има поставена кутия за анонимни сигнали, която се отваря за определен период от време;
- Едва 22% от предприятията имат изградена вътрешнофирмена система за докладване.
От споменатите данни можем да достигнем до заключението, че тормозът на работното място не е признат като форма на насилие в България. Статистики по въпроса почти не съществуват, което е още един знак за потушаването и скриването на проблема. В българското законодателство няма систематизирана правна уредба, която да е насочена само и единствено с цел предотвратяване на различните форми на насилие и сексуален тормоз в сферата на труда.
Мъжете също могат да са жертви
Важно е да споменем обаче, че този проблем не е свързан само с женския пол, той засяга и двата пола и жертви на такова насилие могат да бъдат и са много мъже. Без значение от пола и сексуалната ориентация – никой не бива да търпи и премълчава подобни ситуации на тормоз в работната среда – независимо дали психически, вербален, или физически.
По статията работи: Александра Станкова