Петково – там, където доброто среща безвремието
Обикновен петък в града. Кафе, вечеря и после кино. Ех, дребните човешки страсти са заситени. Какво следва? Неочаквано поемаме на път. Ще ви заведа на място, далеч от тук. Завой, два и три. Спускане, а после склон. Ето и табелата. „Петково“ – не вярвам да сте чували. Е, и аз не бях, но когато го видях – сърцето ми намери новия си дом. Мястото е „лечебница“ за градската душа, а ароматите на борова смола и див здравец бързо заличават миризмата на претъпканите булеварди.
22:00 часа. Планината е толкова мрачна и едновременно приветлива. Тишината е пълна, а природата е в хармония с всичко около нея – идеален момент за “пътуване” към себе си. Времето те прегръща топло, но и игриво пощипва бузките ти. Ах, колко те обичам, Родопа.
Къде обаче бяхме ние? Малко село, но с история. Старите сгради стояха там и я разказваха. Величествени в своя разпад. Хората отдавна ги бяха напуснали, бяха напуснали и този свят, но мястото пазеше частица от всеки. Легендата разказва, че смолянското село е основано от търновски боляри, споделили заточението на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир и, впоследствие, след смъртта му дошли по тези места. Но кой ли помни?
ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ ЗА НЕЗАБРАВИМОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В КРАСИВИЯ ПЕТКОВО ДОЧЕТЕТЕ ТУК