Кривогледство ли стои зад гения на Леонардо да Винчи?

Сигурно десетки от нас са се питали как е възможно хора, живели векове назад, да са имали по-голям гений от вече развитото и модерно съвременно общество? Доста често слушаме за гения на Леонардо да Винчи, който е силно проявен в картините му, както и за невероятно добре пресъздадените образи. Но дали зад този гений не стои рядко заболяване?

Леонардо да Винчи е един от бележитите италиански художници, архитекти, скулптури и изобретатели, превзел арт индустрията с гениалните си картини и произведения. Да Винчи е роден на 15 април 1452 година и е незаконно дете на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. На 14-годишна възраст Леонардо е изпратен да се учи при живописеца Андреа дел Верокио във Флоренция.

През януари 1478 година Леонардо получава първата си самостоятелна работа като художник: да нарисува олтарната икона в капелата на кметството – Палацо Векио. По-късно Леонардо да Винчи заминава за Милано, който за времето си е бил най-добре развитият град. Там започва първата си работа като архитект през 1482 година при Лудовико Моро с предложение за подвижни мостове, бойни машини и артилерийски оръдия. В началото на XVI век се завръща във Флоренция, след това за кратко отново е в Милано, след това в Рим, където работи за папата.

Животът му приключва във Франция, където умира през 1519 година. През всички тези години да Винчи твори в различни области, като невинаги творбите му са се увенчавали с успех.

Но зад гениалните му творби стои една нова теория на лекари от Лондон, според които да Винчи е имал рядкото заболяване страбизъм или т.нар. кривогледство, разкрива британското издание Independent. Според тях това е бил и ключът към перфектно пресъздадените образи, както и причината в някои от картините му да съществуват образи с кривогледство.

Страбизмът е заболяване, което не позволява на очите да се съсредоточат само върху един образ, като това състояние може да бъде постоянно или временно. По този начин с едното око човек може да гледа нагоре, надолу, наляво и надясно, а с другото само в един обект.

Според учените, подобно заболяване дава възможност на художниците да се съсредоточат едновременно върху два обекта, което може да им помогне в пресъздаването на образите, пише още Independent. „Редица известни художници са били идентифицирани със страбизъм въз основа на очевидното ориентиране, което се вижда от техните автопортрети, включително Рембранд Хармензуун ван Рийн, Албрехт Дюрер, Джовани Франческо Барбиери, Едгар Дега и Пабло  Пикасо“, казва авторът на изследването, професорът по неврология Кристофър Тайлър.

Според проучването, Леонардо е използвал временния си страбизъм в творбите си, като първо се е съсредоточавал върху обекта, за да може добре да го визуализира в съзнанието си, а след това заболяването му е помагало да наблюдава същия този обект, докато рисува. „Тежестта на доказателства показва, че Леонардо е имал периодична екзотропия с произтичаща способност да премине към монокулярно зрение”, твърди още проф. Тайлър. Именно това е помагало на гения да твори и в наши дни да се превърне в един от най-скъпите автори в света.

Автор: Ирина Илиева